Общинските съветници Манол Тодоров и Стоян Грозев откриха истински фронт срещу гларусите в Бургас. Те предлагат създаване на работна група с цел изработване на мерки за ограничаване популацията им на територията на общината, а мотивите им са описани в цели три страници. В тях птиците са описани като същински агресори, оприличени са на хищници, мършояди, нападащи животни, хора, чинии в ресторантите, както и като плашила за туристите. Те са обвинени и в причиняването на финансови загуби за заведенията. Ето какво пишат общинските съветници (публикуваме мотивите им с незначителни съкращения):

„През последните години не е тайна за никого, че популацията на жълтокраките чайки или повече познати като гларуси нарастна няколкократно и започна да се възприемат като проблем и източник на конфликти от жителите на града. В урбанизирани територии, както в градове, така и в индустриални зони, гларусите обикновено гнездят по покриви на сгради даже в гъсти колонии. Те са считани за източник на неприятности поради шума, екскрементите и тормоза върху хората.

Гларусът не е защитен вид и като такъв над неговата популация не се извършва пряк мониторинг. Видът е с дълъг живот (до 25 години), а при отсъствието на лимитиращи фактори възрастните могат да достигнат възраст над 30 години, като се размножават редовно всяка година. В резултат на това, гларусите могат да издържат на продължителни периоди с нисък размножителен успех без да претърпят значителен демографски срив.

В градска среда те нямат естествен враг и естествената смъртност при възрастните е под 10% (т.е. повече от 90% от възрастните оцеляват всяка година). Гларусите се адаптират към различни условия. При наличието на обилни източници на храна, размножаващите се двойки могат да отгледат по-висок брой малки, младите птици да достигнат полова зрелост на по-ранна възраст (3 години вместо 4-5 г.) и да увеличат нивото си на оцеляемост. Това води до значително увеличение на възпроизводствените възможности, последвано от значителен демографски растеж.

Жълтокраките чайки са всеядни. Хранят се с широк спектър храни, включващ дребни животни (безгръбначни, риба, земноводни, влечуги, птици и бозайници), растения (плодове, семена и растителни части) и отпадъци. Те възприемат разнообразни методи за хранене, действайки като хищници, мършояди или ограбвайки храната на други птици, дори на хора. Не са единични случаите на нападения над гости или жители на град Бургас от агресивни екземпляри опитвайки се да се домогнат до храна. Имало и случаи дори да кацат в чиниите на хората по ресторантите. По този начин плашат и са неприятни за туристите, което води до финансови загуби за тези заведения.

Няколко основни проблема се свързват с присъствието на гларуси в града и урбанизирани територии – шум, екскременти, агресивно поведение, висок риск от сблъсък на самолети с техния вид, риск от пренос на болести. Привлекателността на летищата за гларусите се увеличава ако наблизо има голям воден обект.

Екскрементите им могат да увредят покриви, близко паркирани автомобили, както и да замърсят публични водоизточници с възможни негативни последици за общественото здраве.

Опазването на естествено срещащите се птици на територията на ЕС е урегулирано чрез Директива за птиците (2009/147/EC). Директивата за птиците забранява дейности, които директно застрашават дивите птици, но Член 9 от нея дава на страните членки право, което позволява да се направят изключения от разпоредбите като не се изисква предварително съгласуване с ЕК при прилагане на изключенията.

Всичко по-горе описано звучи доста обезпокоително и е наложащо община Бургас да надгради до момента прилаганите мерки в тази посока. Като се отчете и факта, че и жители на града призовават популацията им да се контролира е необходимо да се създаде работна група с отворен формат към която ще бъдат поканени различни експерти, НПО-та и отговорни институции, която ще изготви план-програма с мерки за ограничаване популацията на гларусите в Община Бургас. В работната група ще бъдат включени трима общински съветника, като задължително един от тях ще бъде член на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и храни, както и експерти от Общинска администрация Бургас. Покани за участие в работната група ще бъдат изпратени до РИОСВ Бургас, Областна администрация Бургас и НПО.

Потърсихме мнението за създаването на подобна група и на двама от най-уважаваните експерти-еколози в тази област, не само на територията на Община Бургас, а в страната г-н Спас Узунов от Българска фондация Биоразнообразие и д-р Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците. И двамата са категорични, че действия в тази посока са необходими и изразиха готовност да съдействат със своята експертиза при изготвяне на мерките за ограничаване популацията на гларусите в Община Бургас.

За да се разреши този проблем са необходими комплекс от мерки създадени благодарение на усилията на екип от експерти в различни институции и организации.“