Моята история може би е банална.

Може би свикнахме да ни мачкат и тормозят отвсякъде, но искам да я разкажа и да попитам къде остана човешкото в този комерсиален и алчен свят.

Онкоболен съм и днес ми беше определен час при лекар във Онкологичното отделение на "Дева Мария", което се намира в сградата на бившата Военна болница. Бързах да се явя навреме и отидох с колата. Освен това сутринта по телевизията предупредиха да не се качваме в градския транспорт заради силно заразния щам! Опитах се да предпазя себе си и другите.

Паркирах в уличката пред входа на болницата. Обикновено пращам СМС-, като вляза в отделението, но лекарят беше свободен, нямах време, той пък за пет минути ми даде бланките за нови изследвания и веднага излязох. В този момент видях, че на колата ми има поставена скоба. Звъннах на посочения номер и ми обясниха, че ще дойдат да ме "освободят" срещу 25 лева.

Нямах толкова пари в себе си и помолих съпругата ми да ми ги донесе с такси. Тя донесе парите, но от Центъра за градска мобилност не се появи никой. При повторно позвъняване, ми отговориха, че нямат свободни хора и ще дойдат при първа възможност.

И се започна...Студ. Вятър. Аз, болен човек, в ковидно време стоя на един тротоар и чакам служителите. Край мен минават всякакви болни, не зная кой от какво. Гуша се в якето и маската си и треперя. Започна да вали. Ако влезех в колата, нямаше да ме видят. Оглеждах се, зъзнах, чаках ги. Няма и няма.

Значи за пет минути престой в болницата е имало кой да ми постави скобите, но за цели 40 нямаше кой да ги махне. Е, те съвпадаха в обедната им почивка, но явно това са подробности!

Човек, който живее наблизо, каза, че там дебнели всеки ден, слагали скоби на нарушителите и хуквали на друго място. А потърпевшите - да чакат...

40 минути висях на тротоара, докато благоволиха да се появят.

Няма да изброявам какви лекарства се наложи да пия после и как ми мина денят.

Но се питам.

Ако някой беше спрял там с болно дете?

Ако бяха докарали спешни пациенти?

Какво прави близкият тогава? Пуска СМС- или бърза да стигне при лекаря?

Питам и общинските съветници.

Като решаваха за тази синя зона, не се ли сетиха да я махнат поне пред болниците? В коя държава си плащаш да отидеш до болница? Защо има синя зона и пред МБАЛ, където отиват спешни случаи и нямат време да чакат линейка?

Защо мобилните групи дебнат точно пред здравните заведения?

Защото е по-лесно.

Там спират хора, които са на зор, хора, които нямат време да гледат табелите.

Така се изпълнява и нормата...

Питам тези "мобилните".

Кой човек ще паркира пред болница, ако няма някаква спешна нужда и ако не е болен?

Той ли е виновен, че е болен и защо трябва да плаща?

Кой печели от нещастните и наказаните от съдбата?

Толкова ли е малък Бургас, че служителите не отидат на други места да си изпълняват задълженията? По всички улици е пълно със спрели на забранени места коли!

Болниците ли са най-доброто място за залавяне на "Нарушители"?

И кога общинските съветници ще проумеят, че в този град живеят не само хора, които паркират, където им падне, а и болни, които го правят при крайна необходимост и отчаяние?

Халал да си ви тези 25 лева, но на мен кой ще ми плати днес лекарствата, които се наложи да пия след "инцидента"?

И не забравяйте - освен, че сте общински съветници, сте и хора.

Къде остана човечността, съпричастието, състраданието?

Без уважение: Петко Иванов