Лекари на научна среща срещу COVID 19 в Бургас: Позата и реконвалесцентната плазма спасяват хора

img


Новостите в диагностично-терапевтичното поведение при пациенти с КОВИД-19 бяха обсъдени днес на научна среща, която се проведе в УМБАЛ-Бургас. Основните теми бяха две – едната за приложение на реконвалесцентна плазма в лечението на пациентите, а другата, свързана с новости в диагностичното поведение. Лектори бяха д-р Чавдар Ботев, онкохематолог, консултант на Сдружение „Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма и доц. д-р Цветан Велинов – декан на Медицинския факултет на Университет "Проф. д-р Асен Златаров".

„В България имаме този протокол и резултатите са много добри. Ако ние използваме правилно плазма, ние ще намалим смъртността наполовина. Ако приложим тази терапия до 14-тия ден, ще бъдем изключително ефективни. В първата фаза лечението е за вирусолози и инфекционисти, във втората – хематолози и кардиолози и в третата фаза – ендокринолози и ревматолози. Най-важното при това заболяване е позата. Ако болният в самото начало не заема правилна поза, то в белия дроб ще се образува слуз и течност, които го задръстват и затова не може да диша и са пълни с вирус. При тази поза той изхвърля въпросната слуз и вируса. При тези болни температурата от 40 градуса става 37. Плазмата е една прекрасна терапия, служила е и при други коронавируси. Медицината напредна с 50 години в рамките на една година.“, каза д-р Ботев.

„Оттук нататък е грехота да умират пациенти поради незнание, поради нямане на плазма. Има донори, има всичко, въпрос на организация е. Казвам ви го – наистина е грехота.“, каза лекарят.

Той подчерта важността на позата. „64% от интензивните легла могат да бъдат освободени от една единствена поза може да бъдат освободени. Прави се в много страни, а тук трудно става, защото лекарите не вярват, понеже не е таблетка. Този вирус прави гъст секрет, който не може да бъде отделен при нормална кашлица. Като застанете в тази поза 2 часа на ден и съответно започват да се отделят. Особено е заболяването, протича по особен начин. Тя се прави лесно, но трябват седем души.“, добави д-р Ботев.

Доц. Велинов подчерта, че за диагностиката основното за нашата страна е златният стандарт. „Винаги когато говорим за една такава диагностика, тя не може да се поставя само на базата на една реакция. Като лекари знаем, че това е един дълъг процес, който започва от клиничната симптоматика и свалянето на анамнезата. Има си метови – скенера или ренгеновата снимка, която дава информация, както и кръвната картина, която ни насочва за тежестта на заболяването. Оттам идват диагностичните процедури, които разделяме на две – директни и индиректни. Това е доказване на самия вирус в човешкото тяло, а другите са за имунният отговор, който е причинил този вирус и продукцията на антитела. Новостите са, че доста се развиха ПиСиАр технологиите, вече се прилагат такива, при които диагностиката става за по-малко от половин час, като реакция. Включиха се други различни технологии, които все още търпят проучване и се натрупва база данни. Тези технологии, които ги имахме в началото на епидемията за диагностика, вече достатъчно се усъвършенстваха. Имам предвид бързите тестове, особено когато говорим за диагностика на антиген. С това се облекчава и настика върху здравната система.“, каза доц. Велинов.

Добавете коментар

Електронната Ви поща няма да бъде публикувана. Задължителните полета са маркирани с *

Откажи

0 Коментар

Най-новото

Актуални теми

Пациент с КОВИД скочи от УМБАЛ-Бургас

Вишка се обърна в ж.к. „Славейков”

Автокасапница в Айтос