„В три часа сутринта полицията почука на вратата ни. Заедно с някои от съседите бяхме ескортирани до спортното игрище на близкото еврейско училище. Всички носихме куфари, пълни с дрехи и храна, знаехме, че ни очаква дълго пътуване. Чакахме в училищния двор през целия ден... Никой не дойде за нас! Когато се стъмни просто ни казаха да се приберем вкъщи. И това беше всичко!” Това са спомените на еврейско семейство от София, които ни връщат към 10-ти март 1943 година - датата, определена за депортирането на българските евреи към нацистките лагери на смъртта.

Въздействащата история бе припомнена от евродепутата от Реформаторския блок Светослав Малинов при откриването на изложбата: „Силата на гражданското общество: съдбата на евреите в България”. По инициатива на Малинов експозицията бе представена в сградата на Европейския парламент по случай 73-та годишнина от един от най-хуманните жестове в българската история. Гости на откриването бяха евродепутатите Георги Пирински и Илияна Йотова, Н. Пр. посланик Димитър Цанчев, Дорис Пак - председател на Комисията по култура на ЕП в периода 2009 – 2014, доц. Албена Танева - куратор на изложбата, Людмила Димитрова - директор на Държавния културен институт към Министерството на външните работи на Република България и проф. Жулиен Кленер - белгийски лингвист.

По покана на Светослав Малинов сред гостите бяха и български студенти по политология, както и ученици и наградени учители.

„Спасяването на евреите е една от най-запомнящите се прояви на достойнство и човечност в българската история. За България Холокостът е свързан с две важни и символични събития - трагичната съдба на 11 343 евреи прехвърлени към лагерите на смъртта от териториите на Македония и Северна Гърция, окупирани от нацистите и управлявани от българските власти. Но също и ожесточената съпротива на българското общество, видни политици и интелектуалци и православната църква срещу депортирането на 48 000 евреи от България”, заяви Малинов.

По негови думи резултатите от скорошни изследвания в архивите на Министерството на външните работи на България показват, че чрез издаването на транзитни визи на евреи в Европа, които им позволяват да избегнат Холокоста , много български дипломати са допринесли за спасяването на 10 000 човешки живота.

„Нашите предшественици са избрали да спасят човешки живот - нека запомним изборът им завинаги”, призова Малинов.

Изложбата съдържа 21 пана с фотографии, факсимилета и текст, който проследява как се развиват събитията на международната сцена, позицията на официалните власти и ответните действия на българската общественост. Фотографиите са толкова въздействащи, че по време на откриването представители на Европейското училище се обърнаха с молба към Светослав Малинов да им съдейства изложбата да бъде показана при тях. Евродепутатът, който член на Комисията по култура в ЕП, се ангажира да направи всичко възможно, за да може част от историята да бъде показана на учениците. Това е изключително голям жест, защото Европейското училище има четири филиала в Брюксел и в него се обучават 1500 деца от всички националности на ЕС.

От своя страна, Людмила Димитрова - директор на Държавния културен институт, сподели пред BurgasInfo, че към експозицията интерес проявява и Колумбийският университет в Ню Йорк.

Всъщност изложбата „Силата на гражданското общество: Съдбата на евреите в България” е показана за първи път през ноември 2008 г. в МВнР и досега е излагана над 30 пъти на три континента, но интересът към нея не затихва. И докато другите страни проявяват уважение към случилото се с българските евреи, в нашите училища темата е по-скоро отметната в учебния план, а за хуманния жест се говори предимно на годишнини. На какво се дължи това?

„След Втората световна война обществата в Европа не се занимават с осмисляне на случилото се. Темата се изучава доста по-късно в другите страни, но все пак влиза в учебния план, а при нас не. До голяма степен в България това се дължи на идеологията до 1989 г. Всички, които сме живели по онова време, не знаем за спасяването на евреите от училище. А годините след 1989-та минаха с емоцията на промяната, затова и темата остана някак си в сянка. Но по-добре да говорим за нея късно, отколкото още по-късно. Добре е да се вгледаме в спасяването на българските евреи, защото тази част от историята ни е пълна с поуки, които ще ни помогнат да бъдем по-добри хора и да не сме индеферентни и безразлични към страданието и нарушаването на принципите”, каза кураторът на изложбата доц. Албена Танева.