Екип от психолози работи заедно с лекарите с пострадалите при верижната катастрофа на АМ „Тракия“, настанени в болница „Сърце и мозък“ в Бургас. Според психолога Лора Иванова сред най-честите последици от подобно събитие е постравматичният стрес.

В болницата са приети шестима от пострадалите при катастрофите, в които са участвали общо 86 превозни средства. Двама са в клиниката по травматология, двама в гръдна хирургия, а други двама са в обща реанимация. Това са 37-годишен лекар инфекционист от Детската болница в Бургас и румънски гражданин на 62 години със съчетана травма на гърди и корем, който е в медикаментозна кома и на апаратна вентилация.

Лекари под ръководството на проф. Асен Балтов, началник на Клиниката по ортопедия и травматология, се борят за живота на най-тежко пострадалите. Първите изписани най-вероятно ще бъдат в петък, ако състоянието им го позволява, а останалите могат да продължат лечението си в Бургас, където медицинският екип разполага с необходимата апаратура и специалисти на високо ниво. „Всичките са високоенергийни травми. Пораженията върху костите са много по-тежки, отколкото при един банално счупване“, заяви проф. Балтов.

Паралелно с медицинската помощ с пациентите работят психолози. „Всеки преживява шока с различен интензитет. След такова събитие е много вероятно да има объркани спомени или такива, които липсват. Адреналинът действа така, че сякаш свива времето, и ние въобще не помним какво се е случило. Често хората минават през постравматичен стрес. Възможно е да нямат реални спомени или да имат изкривени, които сами са си дооформили, за да е спокоен умът им“, обясни Лора Иванова. По думите ѝ целта на екипа не е пострадалите насила да бъдат върнати към ситуацията, а да им се помогне да се справят с преживяното в момента и да продължат напред.

Пред психолозите оцелелите разказват не само за страха и ужаса, но и за мигове на самообладание. Един от пациентите споделя, че след сблъсъка адреналинът му дал сили да тича близо два километра покрай движещите се автомобили и с жестове да предупреждава шофьорите да намалят и да спрат. Според психолозите силно впечатление са оставили и две възрастни жени, пътували с автобус, които са изглеждали изключително смели още в първите часове след катастрофата.

Основната версия за трагедията остава гъстата мъгла. Шофьорът на линейка Стоян Стамов, който е бил на място, я описа така: „Като в мляко. Видимостта спираше на места. Почти 50 до 60 километра нямаше никаква видимост. Наистина си беше гъста мъгла, а на място беше ужасяващо.“