Енергийният преход в Европейския съюз трябва да съчетава климатичните амбиции със сигурността на доставките, достъпността на енергията и конкурентоспособността на европейската индустрия. За това настояват България и Словакия, подкрепени от Чехия, Гърция, Полша и Румъния.

Съвместните политически послания бяха представени от министъра на енергетиката Ива Петрова по време на заседание на Съвета на ЕС по енергетика в Люксембург. Те се основават на декларация на браншови асоциации от шестте държави, подписана на 8 октомври 2026 г. в София.

Сред основните приоритети са реалистичното и социално балансирано прилагане на схемата за търговия с емисии и преразгледаната Директива за възобновяемата енергия. Държавите настояват и за по-голяма гъвкавост при изпълнението на целите в транспортния сектор.

Общата позиция поставя акцент върху технологичната неутралност при декарбонизацията на транспорта и ролята на биогоривата и рециклираните въглеродни горива за намаляване на емисиите от съществуващия автомобилен парк.

Шестте държави подчертават и необходимостта от реалистично прилагане на Регламента за метана, като се отчитат рисковете за енергийната сигурност и се осигурят ясни и практически изпълними изисквания за засегнатите оператори.

България настоява за прозрачност при определянето на цените на електроенергията

В рамките на дебата по предложението за регламент за намаляване на системните разходи и насърчаване на електрификацията и цифровизацията България подкрепи по-голяма прозрачност при определянето на мрежовите тарифи.

Страната ни настоява и за запазване на независимостта на националните регулаторни органи при тарифното регулиране, както и за подходящи механизми за финансиране, които да не прехвърлят непропорционално разходите върху потребителите.

България очаква конкретни предложения от Европейската комисия, включително инициативата за тристранни споразумения за мрежите. Те биха могли да помогнат за осигуряване на необходимото финансиране и по-справедливо разпределение на разходите за развитие на инфраструктурата.

Министър Петрова акцентира и върху необходимостта от гъвкави, опростени и ускорени процедури за предоставяне на държавна помощ. Според българската позиция те трябва да позволяват навременна реакция при извънредни обстоятелства, включително в контекста на временната рамка за държавна помощ METSAF, приета от Европейската комисия за най-засегнатите сектори заради кризата в Близкия изток.

Заради значителните бюджетни последици България подкрепи предложението на Гърция, споделено и от Словакия, за съвместно заседание на министрите на енергетиката, финансите и икономиката. Целта е предизвикателствата да бъдат обсъдени и решавани координирано.

Кризата в Близкия изток и ниските нива на Дунав поставят нови рискове

По време на заседанието България постави акцент и върху необходимостта от по-добра координация при кризисни ситуации и укрепване на енергийната сигурност.

Конфликтът в Близкия изток и безпрецедентно ниските водни нива на река Дунав открояват взаимосвързаните рискове пред енергийните доставки. В тази връзка страната ни насърчава регионални инициативи за свързаност и диверсификация, сред които Вертикалния газов коридор, електроенергийните коридори „Изток–Запад“ и „Север–Юг“, както и зелените енергийни маршрути от Каспийския регион към Европа.

В рамките на предстоящата 31-ва конференция на ООН по изменението на климата (COP 31) в турския град Анталия България ще предложи интегрирана инициатива с участието на министрите на околната среда, енергетиката и транспорта. Целта е да се засилят координацията и готовността за реакция при кризи.

България настоява за финансиране на стратегически енергийни проекти

В контекста на бъдещата енергийна и климатична политика на ЕС след 2030 г. Ива Петрова изтъкна стратегическото значение на системите за съхранение на енергия. Те имат ключова роля за гъвкавостта на електроенергийната система и сигурността на доставките.

България подкрепя разработването на иновативни механизми за финансиране на проекти, които отчитат дългосрочните ползи за енергийните системи и трансграничното сътрудничество в региона.

„Очакваме адекватна оценка на българските проекти, кандидатстващи за финансиране по Механизма за свързване на Европа, включително проекта „Яденица“, изтъкна министър Петрова.