Рядък щам на ебола, за който няма ваксини и лечение, се разпространява в Демократична република Конго, алармираха от Световната здравна организация.

"Бундибугио" причини епидемичен взрив с над 130 жертви в бедната африканска държава. Липсата на ваксини затруднява овладяването на ситуацията, тъй като съществуващите медицински мерки са разработени основно за други щамове на ебола.

По последни данни, броят на случаите обаче може да е надхвърлил 1000, което е значително повече от официалните числа, според анализ на изследователи от Imperial College London и СЗО. Проучването е установило, че настоящата епидемия е „по-голяма, отколкото се разбира в момента“ и че „истинският ѝ обхват остава несигурен“. Съществуват опасения, че огнището може да е продължило няколко седмици, преди болестта да бъде открита за първи път на 24 април.

„Все още няма нищо, което дори да се доближава до етап на клинични изпитвания“, обясни д-р Селин Гаундър, епидемиолог и специалист по инфекциозни болести, лекувала пациенти в Западна Африка по време на епидемията от ебола през 2014–2016 г. „Това означава, че спешните екипи, здравните служители и хуманитарните работници на практика са принудени да се върнат към базовите методи за овладяване на заразата“, обясни тя.

Д-р Васи Мурти от Световната здравна организация (СЗО) посочи, че най-перспективната експериментална ваксина срещу щама "Бундибугио" ще бъде разработена най-рано след половин година.

Той е причинил общо три огнища, като всички те са локализирани в басейна на река Конго, посочва д-р Том Ксиажек, вирусолог от Медицинския факултет на Тексаския университет. Той е ръководил Отдела за специални патогени към американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) – звеното, идентифицирало вируса за първи път през 2007 г.

Останалите патогени, които причиняват ебола, са едноименният вирус, известен още като Заирски вирус, вирусът Судан и вирусът Тай Форест, при който досега не са наблюдавани мащабни огнища. Заразата се предава при близък контакт с телесни течности от болни или починали — пот, кръв, изпражнения или повръщано. Според експертите най-застрашени са здравните работници и близките, които се грижат за болните.

„Поради тази причина лекарите и медицинските сестри често са сред първите заразени и сред първите жертви“, отбелязва Гаундър. На базата на досегашните данни специалистите предполагат, че щамът Бундибугио е с малко по-ниска смъртност в сравнение с вирусите Ебола и Судан.

„Според мен смъртност над 30% е изключително тревожна, но е трудно да се правят прецизни изводи, тъй като все още нямаме достатъчно натрупан опит“, споделя епидемиологът.

„При предишните две огнища на Бундибугио първите случаи са били открити навреме, което е позволило незабавна реакция от страна на здравните власти", пояснява д-р Том Ксиажек. Мерките са включвали осигуряване на адекватни предпазни средства за медицинския персонал, локализиране и изолиране на контактните лица, както и прилагане на поддържаща терапия. „Качествените медицински грижи значително понижават нивата на смъртност“, допълва той. „Това включва интензивна интравенозна хидратация или засилен прием на течности през устата“, пояснява д-р Селин Гаундър.

В момента усилията на здравните екипи са насочени към идентифициране и изолиране на болните, проследяване на техните контакти и разяснителни кампании за превенция на заразата. Д-р Гаундър припомня, че по време на епидемията в Западна Африка осигуряването на безопасни погребения се е оказало решаващо за прекъсване на веригата, тъй като много хора са се заразявали при подготовката на телата на своите близки за траурните обреди. Критично важно е също медицинският персонал да разполага с адекватни лични предпазни средства, подчертават експертите.