Созопол продължава делото на проф. Божидар Димитров: Представят непознати картографски архиви

img

Картографска изложба „Созопол в картографските архиви и колекции” ще бъде открита на 16 юли. Тя е съвместна инициатива  на Община Созопол и Международния търговски и културен център – Геопан, в партньорство с Военно-географската служба. В шест изложбени модула експозицията проследява присъствието на Аполония (Созопол) в световната картография от античността до наши дни. Сред основните акценти е модолът „Созопол в картния  фонд на Военно-географската служба и Геопан”. Те ще изложат непознати до момента образци на българската военна картография от създаването на Географския институт към Щаба на Българската армия до последното аерофотозаснемане извършено на крайбрежието на Созопол през 2016 г.

Идеята за проект, който има за цел да събере всички достъпни карти, изображения, дневници на пътешественици и текстове на изследователи за Созопол е от ранните идеи на проф.  Божидар Димитров, която остава незавършена след неговата кончина.

С включването на изложбата в празниците на града, общината и созополската културна общественост продължават да насърчават научни и културни начинания, които развиват идеите на проф. Димитров, почетен гражданин на хилядолетния град.

Експозицията е част от дългосрочен проект, с който Созопол има амбициите да привлече вниманието на световните картохранилища и частни колекции.

Очаква се към проекта да се присъединят СУ „Св. Климент Охридски”, ДАА – ЦДА, НБ „Кирил и Методий”, МВнР на България, НИМ , УниБИТ, БАН – научен архив,  както и едни от най-елитните европейски библиотеки и картохранилища, а също и частни колекционери.

Съорганизатор на изложбата е Българската нумизматична асоциация, която представя отделен модул „Монетосеченето на Аполония VI – I век пр. Хр.

 

Аполония Понтика е сред първите градски центрове на Балканите, въвели в употреба парични знаци. Още през VII-VI век пр.н.е. тя започва да произвежда немонетни по форма пари от бронз, наричани още стрели – монети, защото приличат на върхове на стрели. Този вид домонетни форми са били използвани и в западнопонтийските и северопонтийските градове и в продължение на близо два века всички гръцки колонии и техните съседи са ги приемали като основно платежно средство. Аполония е първият понтийски град, който започва да сече сребърни монети още от началото на VI в. пр.н.е. Най-старите емисии са от дребни номинали. По двете страни на монетите има изображения: котва и морски рак на аверса и: свастика, която в древността се е свързвала със слънчевия култ, респективно с бог Аполон на реверса. Повече от един век по-късно върху новата емисия тетраоболи, които пуска Аполония, пречупеният кръст се заменя с маска на Горгона Медуза със змийски коси, а изображенията на котва, морски рак и буквата „А“ преминават на реверса. В края на V в. пр.н.е. и средата на IV в. пр.н.е. влизат в обращение нови типове монети. Сред тях е например диобол, в който главата на Горгона Медуза е заменена с главата на Аполон. Около 380 г. пр. н. е. Аполония пуска рядка емисия тетрадрахми(сребърни монети с тегло 16.85 г.). На лицевата си страна те имат изображение на Аполон в профил наляво с къдрава коса, лавров венец и диадема. На обратната изображението съдържа котва, рак, буквата ”А“ и име на монетен магистрат, предшестван от предлога „EPI“.

Периодът на най-мащабно монетосечене на Аполония е около 350 г.пр.Хр. Тогава в огромни количества са отсичани хемидрахми с тегло – 2.82 г. Те са с изображение на Медуза Горгона /в очовечен вариант/ с добър релеф, а на обратната страна – котва, рак и буквата „А“. След края на IV в.пр.н.е. в Аполония е започнато интензивното сечене на бронзови монети. Върху лицата им е изобразен гол Аполон, седнал върху скала, обърнат наляво, който в дясната ръка държи лаврово клонче, а с лявата ръка се опира върху омфалос. От опаковата страна се запазва традиционното изображение на изправена котва, рак и буквата ”А“.

Аполония продължава да сече автономни монети до завладяването ѝ от римляните през 72 пр.н.е.Градът е бил център на съпротивата срещу новите завоеватели и след завладяването е бил драстично разрушен. По-късно той отново започва да сече монети, но вече в рамките на Римската империя. 

Добавете коментар

Електронната Ви поща няма да бъде публикувана. Задължителните полета са маркирани с *

Откажи

0 Коментар

Най-новото

Актуални теми

Полицията натръшка двама топ автокрадци в ж.к. „Изгрев”

Мъж заплашва да скочи от втория етаж на УМБАЛ Бургас, полиция отцепи района

19-годишната Ивета беше жестоко убита от своя приятел в Айтос