57,53 точки средно от максимални 100 т. са постигнали зрелостниците на първия задължителен държавен зрелостен изпит по български език и литература, което e с 1 точка по-малко от 2024 г. и отговаря на оценка Добър 4,27. Това показват резултатите от Матури 2025 г., на които се явиха 48 хиляди ученици, представени днес в просветното министерство.

Миналата година младежите постигнаха средно 58,48 т. (Добър 4,32) по български език, което бе най-високият резултат от въвеждането на матурите през 2008 г.

Средно на втората матура по профилиращ предмет учениците са постигнали 69,27 т. от 100 точки или Много добър 4,81, или с 2 т. повече от м.г., когато резултатът им бе 67,18 т. от 100 точки, или много добър 4,72. При изпитите за придобиване на професионална квалификация средният успех е 4,56 - почти същият като м.г., когато бе 4.51.

Според министерството на образованието тазгодишните оценки са съпоставими с тези от миналата година. Просветният министър Красимир Вълчев коментира, че няма как да очакваме кой знае колко различни резултати, тъй като системата е еднаква, сходни са и випуските. По думите му резултатите на матурите не показват основните проблеми в системата, един от които е липсата на оценка на добавената стойност на училищата, която да покаже обективно какво е качеството на обучението във всяко училище. Амбициите на МОН са да интензифицира работата по нея в следващите месеци. "Нямаме задължителна матура по математика и по природни науки", коментира Вълчев, намеквайки, че не знаем каква е реалната картина по тези предмети, тъй като предметът, по който се полага втората матура, е обикновено такъв, по който учениците се чувстват по-подготвени.

"Основният проблем е ниският процент зрелостници, които са избрали да се явяват на матура по математика, физика и химия. Това поставя сериозни предизвикателства пред инженерното образование. Един от най-важните въпроси пред социално-икономическото ни развитие е да подобрим обучението по тези предмети", заяви министърът, добавяйки, че ведомството му готви пакет от мерки в тази посока. Сред тях са увеличаване на часовете по математика и природни науки за сметка на намаляване на тези по чужд език. В МОН е стартирала работа и по изготвяне на нови на учебни програми, като до септември очакванията са да бъдат представени концепциите за промяна на сегашните програми по всички учебни програми.

На тазгодишните матури е направена още по-голяма крачка в посока измерване на умения, а не просто на знания, посочи още министърът. На матурата по български език само 2% от задачите са измервали чисти знания, на тази по история - 11%, а на изпита по философия - 45%, които обаче са формирали само 20% от общата оценка на учениците, даде за пример експертът Евгения Костадинова от МОН. "Така даваме сигнал към учениците - учете за знания", обърна се министърът към бъдещите зрелостници.

"Виждаме висока разлика в резултатите между различните области и различните училища. Има външни фактори за това - на доста места има концентрация на ученици с майчин език, различен от българския, родители с ниска отговорност. Налице е и висока степен на образователна сегрегация - след 7. клас учениците се разделят според резултатите си от изпитите", посочи министърът. За целта според него трябва да се обмисли нова структура на образованието и гимназията да започва по-късно, за което ще се организира специална дискусия в края на юни. "Имаме слаби резултати и заради това, че системата стана по-включваща - вместо по 8 години, сега учениците учат средно 10 години. Но системата стана и по-избутваща", коментира още той.

Като цяло по повечето предмети резултатите от изпитите са по-високи от миналогодишните, коментираха още от МОН. Зрелостниците, избрали за втора матура математика, са постигнали средно 75.79 точки, което е с над 3 т. повече от 2024 г. По-високи са и резултатите по физика и астрономия, история и цивилизации, информационни технологии.

Български език

По български език и литература данните на МОН показват, че над 80% от зрелостниците се справят с извличане и обработка на информация от текст и диаграма и успешно откриват проблем. За първи път в изпитния тест има комуникативна задача, в която зрелостниците влязоха в ролята на мотиватори (21. задача) и резултатите показват 75% успеваемост. Затруднения срещат при задачи за пунктуация, за слято, полуслято и разделно писане, за употреба на пароними, за съгласуване по число между подлози и сказуемо. При литературните задачи затрудненията са свързани с разчитане на конкретен смисъл на цитат от изучен текст или с осмисляне на конкретно твърдение и съотнасянето му към изучен текст. Предизвикателство за зрелостниците е и създаването на кратък текст - интерпретация на дадена тема в изучен и в неизучен литературен текст.

Отличници и двойкаджии

Двойките по български език се увеличават - от 10,29% на 11,54%. По груби изчисления това означава около 250 повече слаби оценки - 4947 двойки през 2025 г. при 4691 за 2024 г.

Тройките също се увеличават - от 10,4 на 10,6%, както и четворките - от 32% на близо 34%. Много добрите оценки намаляват от 35% на 32%, а по отличните оценки - от 10% на 9,7%.

Близо 2 пъти повече са пълните 100 точки на двете задължителни матури тази година. По-голям брой са и зрелостниците, постигнали отлични оценки. Максимални 100 т. на държавния зрелостен изпит по български език и литература са постигнали 46 зрелостници, а на матурата по профилиращ предмет - 134. Миналата година броят на пълните отличници на първия изпит е бил 24, а на втория - 74. По две пълни шестици имат 279 зрелостници, което е с 28 повече от предходната година. По две оценки отличен над 5.50 имат 3393 младежи, при 3174 за м.г., или с 219 повече. От 7000 на 800 се увеличават учениците с оценка 5.50 на втората матура.

Някои данни обаче показват влошаване. М.г. е нямало учениците с 0 точки по български език, докато т.г. те са 23 на брой. От 508 на 554 се увеличават учениците с по две оценки Слаб 2. От 5582 на 6418 души се увеличават ученици с поне една оценка Слаб 2, а от 4325 на 5697 се повишават младежите, получили Слаб 2 по български език.