На 6-ти април в Бургас ще се състои вечер с името : Енигматичният Maurice Blanchot, който "не разказваше истории". Може би това е единственият опит творчеството на елитарния Бланшо да бъде пре-разгледано в един извънстоличен формат. Събитието ще се проведе на ул. Вола" 1, Кафе "С автограф".

" Това, което той прави не е нито чиста литература или фикция, нито чиста философия или по-скоро аз бих казала - рефлексия и теоретизация. Точно защото не е нито едното, нито другото, Морис Бланшо е възхитителен, предизвикателен и толкова любим на такива големи имена : Емануел Левинас, Жак Дерида, Жорж Батай, Мишел Фуко, Жил Дельоз. Това са хора, които се възхищават от Морис Бланшо , които черпят от неговите книги много от своите идеи, които след това разгръщат теоретично." -това казва преводачът на Морис Бланшо и директор на Издателска къща „КХ - Критика и хуманизъм”Антоанета Колева за тетралогията : Смъртната присъда (1948), Желания момент (1951), Онзи, който не ме придружаваше (1953), Последният човек (1957).

Кое обаче наложи отново да бъде инжектиран интерес към Морис Бланшо (1907-2003) или да бъдат разгледани не само неговите книги, но и литературо-философските му есета? Отговорът, се крие може би по-скоро не само да бъде изваден от стерилната академичност, където винаги е бил поставян, но и да се отдаде нужната почит към подобна фигура дала тласък на най-големите западноевропейски интелектуалци на 20-ти век. Предстоящото събитие цели по-скоро да бъде поставен адекватен акцент и маркер върху неговата тетралогия в една по-широка рецептивна среда, лишена от университетската имунизация. Срещата цели да бъде поставен акцент върху хибридността на неговите текстове ротиращи между литературата и и философския рефлекс. Да бъде изваден от brim-ът на времето.

Кой е Морис Бланшо?

Морис Бланшо (на френски: Maurice Blanchot) е френски философ, писател, литературен, културен и политически теоретик. Оказва силно влияние върху постструктуралистки философи като Жак Дерида.

Роден е на 22 септември 1907 г. в селцето Квен, департамент Сон е Лоар (на френски: Saône-et-Loire), регион Бургундия, Източна Франция. Завършва Страсбургския университет, където става близък приятел с Еманюел Левинас, а след това и Сорбоната.

Творческият път на Бланшо започва в годините на Втората световна война с романите „Тъмният Тома“ (1941, втора ред. 1950) и „Аминадав“ (1942). По-нататък пише главно повести: „При смъртта“ (1948), „В желания миг“ (1951), „Последният човек“ (1957) и др. По същото време започва и дейността на Бланшо като критик и есеист; многобройните му статии са събрани в книгите „Лотреамон и Сад“ (1949) и „Обречено на огъня“ (1949).