„Аз съм в нищото. На дъното съм все още. Объркана съм много, не знам точно какво ми се случва, как да се измъкна. Истината е, че се чувствам като едно малко дете, което го е страх от неизвестното, само, изгубено в гората”, споделя актрисата Александра Сърчаджиева пред Мариян Станков - Мон Дьо 40 дни след загубата на най-близкия й човек – Иван Ласкин.

Тя обясни, че 40 дни след смъртта на Иван, е в ступор, има много емоции в себе си.

„Искам да хвърлям, да викам, да крещя, да рева. Имам огромна нужда. Искам да изпотроша всичко, да излея всичките си емоции, но да излезе всичко това, което в момента е в мен, защото то ме задушава и не мога да си поема въздух”.

Алекс разказва, че единственото, което я крепи е дъщеря й: „Трябва да продължа напред, защото това дете оттук нататък ще разчита единствено и само на мен. Страх ме е как ще си отгледам детето. Не съм си представяла живота си по този начин никога. Не съм си представяла, че ще загубя мъжа до себе си, че трябва да отговарям на въпросите на едно дете защо Господ прибира добрите хора, а лошите ги оставя. Иван беше всичко за мен. Знам, че трябва да съм силна, но истината е, че се уморих да съм силна”.

„Ударих дъното по всякакъв начин – физически, психически, емоционално, финансово”, споделя актрисата.

„Моят живот е момента е спрял, тъга. Викам си: „Какво съм била в предишния живот, какво съм причинила на хората, че да мина през това, през тази болка", казва Алекс.

„Той не искаше да умре. Когато се видяхме с него на 20 декември, той ми каза:”Ей, Саше, ще се справя, ще изляза от тук, ще си отгледам детето, ще отидем на едно кратко пътуване”. И аз му казах: „Да, ще отидем”. Плакахме много тогава и двамата. И той отиде на пътуване. Но аз останах на гарата”, разказва Алекс за последния си разговор с Иван.

Източник: Нова тв