Най-масовата прожекция на българския филм „Дамасцена”, в който главната роля е поверена на известния Веселин Плачков, се състоя снощи в Бургас. Стотици зрители изпълниха залата на Дома на нефтохимика и накараха сценариста Мария Лалева да се разплаче, а режисьора Тодор Анастасов да благодари от сърце. Изненада за бургазлии се оказа обичаният актьор Валери Еличов, който също взима участие в най-мащабната родна кино продукция, снимана в последните 30 години. Тя разказва драматичната история на първия частен производител на розово масло и по-точно редицата трудности и падения, през които минава години наред, но и непреклонността, благодарение на която не се прекършва след всяка нова загуба. Именно благодарение на упоритостта си, накрая той сбъдва своята цел. Историята е написано по истински случай, макар да не е на 100% биографична и зад нея стои производител на розово масло, а името на филма казва останалото.

Пред БургасИНФО режисьорът на лентата разказа как реагира на мълвите, че филмът е корпортаивен пиар, как се събира масовка от 1800 души и какво трябва да се случи, след като човек постигне успеха, към който се е стремил цял живот.

- Г-н Анастасов как реагирате на думите, че филмът, в който е вложен толкова труд, е корпоративен пиар?

- Нека да видим – ние не правим филми и реклама на Босфора, защото турците си я правят много добре, не правим реклама за военната си мощ, защото нямаме самолетоносачи като американците. Нямаме такива филми. Но ние имаме Розовата долина! Тя е единствената в света, в Слънчевата система, на Марс няма Розова долина. Тя съществува само при нас, в България. И ние да не направим пропаганда на това - как така, защо не?

- А как се роди идеята за филма и как го превърнахте в най-масовата българска кино продукция?

- Сценаристът Мария Лалева и прототипа на главния герой обмисляха книга. Понеже с нея сме близки, в един момент аз казах, че историята май е по-подходяща за филм и така се роди идеята. Почнахме да подготвяме сценария, не мога да скрия, че бяхме добре финансово подкрепени. Благодарение на това имахме този комфорт да ползваме техниката, която ни трябва и най-добрите специалисти, платихме на актьорите подготовката и репетициите, а досега не се е правило подобно нещо. Събрахме екип, с който искахме да възстановим атмосферата на правене на филм от едно време. Скрипторката ни Нина Кирова е доайенът на скрипторите в българското кино, монтажистката също. Актьорският екип бе от цялата страна. Масовката бе от 1800 души - всички местни хора. Аз съм им много благодарен, защото толкова се вдъхновиха. А масовката също е действащо лице във филма - народа.

- Какво от това, което виждаме на екрана, е част от личната история на прототипа?

- От личната история на прототипа останаха около 25%, но от идеите му много повече. Целта ни беше да покажаме, че в България има такива хора, той не е единствен. Но е единственият, който даде пари за филм. Даже ние му обяснихме, че лентата няма да бъде толкова биографична, а искаме да разкажем историята на страната през призмата на притчата и той се съгласи.

- Как се спряхте на бургазлията Валери Еличов, който в една от сцените играе учител на главния герой Течо по време на бригада за бране на рози?

- Вашият Валери Еличов от много време не е снимал, той е прекрасен актьор и и сега се появява във филма. Кастинг режисьорът Ирина Коцева ми го посочи от реклама и аз го харесах. Ние сме учили почти по едно и също време във ВИТИЗ, той завърши една или две години преди мен и се познаваме от там. Решихме да го извикаме, пробвахме го и аз го харесах за ролята с тази огромна коса. Всъщност случаят с него беше много анекдотичен, защото той дойде подстриган на снимки. Аз се хванах за главата и му казах: „ А косата къде е?”, а той ми отговори: „Ами нали учител играя?”, а аз отвърнах: „Ама ти си шантав учител”. (б.а. режисьорът се смее). Затова измислихме тази кърпа на главата, защото е романтичен, преекспониран като действия във филма.

- Какво е режисьорското послание и личното послание на вдъхновителя на филма?

- Посланията ни са едни и същи. Ще започна от неговото. Той каза: „Ако мога да върна 8 души в България, това ще е най-големият успех”. Аз лично имам 12-13 обаждания по фейсбук, на лични съобщения, в които ми пишат: „Благодаря Ви, Вашият филм ме спря от Терминал 2”, което е много сериозно.

За мен посланието на филма е това, че трябва да следваме мечтите си, собствения си порив и да търсим грешките в себе си преди всичко. И тогава може би ще успеем, но когато успеем, какво ще правим с успеха? Много важно е човек да осъзнае, както казваме филма, че парите са за това да създаваш красота.

- Какво мислите за бургаската публика? Казахте, че това е най-посещаваната прожекция досега?

- Благодаря от сърце на публиката в Бургас. Съжаляваме едиствено, че прожекцията е само една, ако има възможност ще се направят повече и ще дойдат много повече хора.

Пред Дома на Нефтохимика десетки бургазлии стиснаха ръката на режисьора и му благодариха. А по време на прожекцията много хора от по-възрастното поколение не се сдържаха и помежду си коментираха всеки от показаните етапи, който разпознаваха. За жалост филмът засега няма достъп до големите кина, които напоследък толерират българските продукции. Той може да бъде видян в независими салони.