Професията "камериерка" не е сред най-желаните в туристическия бранш в момента, хотелиерите се оплаква от липсата на достатъчно добре подготвени кадри в сектора, а упражняващи занаята пък се възмущават често, че се държат с тях като втора ръка хора. Но не така е било през социализма в България, когато да си камериерка в Слънчев бряг е било, ако не престижна професия, то поне достатъчно доходна, за да бъде желана от почти всяка жена в региона. В разгара на сезона, когато браншът се оплаква от липса на кадри, получихме писмо от бургазлийката Христина П., която с носталгия си спомня летата от миналия век.

Помня баба ми Катя, в началото на 80-те години тя беше млада пенсионерка, която всяко лято работеше като камериерка в Слънчев бряг. Тя беше любимата ми баба, която се грижеше за мен и винаги ми носеше лакомство от работа – най-често бонбони в скъпи бонбониери, всяка индивидуално опакована, такива, каквито тук рядко виждахме. По-рядко малки шоколадчета с детски лица на опаковката, чийто топящ се вкус никога няма да забравя. Тези сладки бонуси за времето си бяха едни от нещата, с които се отличавах от останалите деца в квартала, а родителите ми забраняваха да се хваля, за да не привличам завист. Към тях мога да добавя и типично детски „богатства“, които ме правеха много щастлива, като лъскави станиолчета, подложки за чаши, за бира, красиви салфетки, които колекционирахме, картички от чужди държави, моливи, колички, войничета, пластмасови кофички и лопатки в ярки цветове за плажа и т.н.

За възрастните пък имаше други подаръци – най-желаният сред тях бе лъскав чорапогащник, защото в магазините тук лъскави не се продаваха. Скъпа козметика, кремове и сапуни „Нивеа“ и други луксозни за времето си дефицитни в нашата държава марки. Благоуханни, шампоани, дезодоранти и скъпи парфюми, както и душ-гелове, с чието предназначение не бяхме много запознати в началото на 80-те години. Тогава за първи път видях и слънцезащитен лосион, който също не проумявах за какво служи и кому е нужно да се пази от слънцето, та нали затова е дошъл на плаж – за да събира слънчев тен? Понякога изпадаха красиви големи плажни хавлии (още пазя любимата ми и тя изглежда като нова), вносни модерни бански, скъпи дрехи, че дори и спално бельо, пък и не само спално... както и луксозни за българката гримове и червила. Изобщо всичко, с което туристката не искаше да пълни куфара си на прибиране, защото си е взела спомени от България.

Това бяха само подаръците, които камериерките получаваха в знак на благодарност от туристите. Но имаше и друго - много по-важно.

Като например бакшишите, които получаваше над заплатата си, която й дваше възможност да посреща нормално ежедневните нужди на семейството си. За всеки случай тя никога не се оплакваше от работата си. Единственото нещо, което и тежеше бе, че я боляха колената и не можеше да работи още повече и още по-добре

И изобщо да си камериерка през соца беше доходна професия от която никой не се срамуваше, а след работната си смяна, вместо уморена, бяба всяка вечер се прибираше у дома щастлива да ме види и да ми сготви нещо вкусно, та дори имаше сили и да лъсне апартамента до блясък!