Пътят от занаята в Камено към лютиерите в Палермо: Познавате ли златния майстор Илю?

img

Имах мечта от дете и я постигнах, днес работя с най-добрите ансамбли, а скромно знакът ми е в специфичен ключ, казва човекът, който прави най-добрите гъдулки

Познавате ли Илю Димитров – 67 годишен, живее скромно със семейството си в къща в Камено, област Бургас? За масовата публика той е непознат, въпреки многобройните дипломи и награди, които получава. Един от хората, с които жителите на община Камено могат да се гордеят. Занаятчия-гъдулар, чиито музикални инструменти са разпространени и в Лос Анджелис, а последната му грамота за тях е от конкурс за лютиери в италианския град Палермо, където световни величия представят най-скъпите си марки.

Редом с тях е и майсторът на гъдулки от Камено, чиято работилница не е пълна с обучен и високозаплатен персонал. Той от най-ранна детска възраст си е поставил за цел да се научи да изработва най-фино специфичния инструмент. Днес със собствените си ръце и с цялото си сърце превръща обикновено дърво в изтънчен продукт, с който свирят най-изявените фолклорни ансамбли. А близостта му до цигулката му е дала път и към конкурса в Палермо. Докато стигне до там обаче, майстор Ильо има редица постижения и награди.

Днес екипът на БургасИнфо го завари отново в малката работилница да изработва поредния си шедьовър. Посрещна ни с широко сърце и скромно разказа за успехите си, въпреки че отчита, че в Бургаска област е единственият майстор –гъдулар.

„От много малък си мечтаех да правя гъдулки. Щастлив съм, че тази мечта се сбъдна. Постоянно се стремях към това, а на 25 години започнах да работя сериозно. Запознах се с майстори – гъдулари от Странджа, които ме научиха как да се прави инструмента професионално. Гъдулката не трябва да бъде просто за украса, тя трябва да звучи брилятно, всичко трябва да бъде изпипано. Работа имам постоянно.В Бургас няма друг майстор на гъдулки“, каза майстор Илю Димитров. Той е категоричен, че в основата е доброто познаване на материала, от който се изработва гъдулката. Използваното дърво е предимно от акация и черница. Познава всички техни тънкости, знае за кой оркестър, кой материал е най-подходящ, съобразява го с нуждите и звученето на музикантите.

„Никой от рода ми не се занимавал с този занаят, но на мен си беше идея – че трябва да го работя. Имах страст към музиката, но не съм свирил. Ако тези ръце започват да свирят – не може да изработват гъдулка. Но човек добива усет, още като чуя тона – усещам, че трябва да има дълбочина, дрънчи ли на тенекия – не става“, разказа майсторът. С неговите шедьоври свират ансамблите „Филип Кутев“, на БНР, "Странджа", използвани са от специализираното училище в Широка лъка. „Това са мои инструменти. За първи път с гъдулка, която съм изработил, класически музика свиреше и Георги Андреев“, каза Ильо Димитров.

Той е категоричен, че за този занаят е необходима всеотдайност. „Човек трябва да забрави други увлечения, понякога семейството си дори. Нужно е да имаш усет на музикант. За изработката на една гъдулка е необходима поне седмица. Слагам шаблон и по него се ориентирам, аз съм си го направил по мои изчисления. Аз опъвам и струните. Самата гъдулка е трудна, лъковете са лесна работа. Стотици гъдулки съм направил. От тази работа не се забогатява, с този занаят шега не бива. Не е нещо като да го закърпиш и готово…“, разкрива тайните си майсторът.

Негова гъдулка е поръчана и от музикант в Лос Анджелис. Човекът платил скъпо, само за да има от произведенията на майстора от Камено.

„А първата изработена гъдулка я пазя още. Това е мой спомен“, допълни Илю Димитров.

Едно от последните му признания е грамота за конкурс за най-добрите лютиери, който се е провел в Палермо. Там е било представяне на наследниците на италиански родове, които продължават този занаят. Илю Димитров е допуснат заради близостта на гъдулката с цигулката и е получил поредната си награда. Той самият цени призовете, но основната му цел е да продължи да усеща удовлетворение от работата си.

„Този занаят има бъдеще. Но нас никой не ни зачита в горските стопанства. Снабдяваме се трудно с материал“, каза майстор Илю. Той все още не е убеден, че има достоен свой наследник. Засега енергично изработва поредния си продукт, който не подписва със специален знак.

Отличителният белег на неговите инструменти се състои в един от ключовете. По него може да го забележите и да знаете, че това е майстор Илю от Камено.

Още за неразкрития потенциал на Камено и неговите жители – очаквайте в БургасИнфо

Добавете коментар

Електронната Ви поща няма да бъде публикувана. Задължителните полета са маркирани с *

Откажи

0 Коментар

Най-новото

Актуални теми

Автокасапница в Айтос

Трагедията на пътя край Созопол

Масово плажуване до сарая в парк "Росенец"