На 28 октомври Православната църква почита паметта на света великомъченица Параскева, светите мъченици Терентий, Неонила и децата им, преподобни Стефан Саваит, свети Димитрий, митрополит Ростовски, и преподобна Теофана (царица Теодора Българска).

Света великомъченица Параскева била родом от Икония, Мала Азия. След смъртта на благочестивите ѝ родители пожелала да остане девица и да посвети живота си на християнската вяра. Заради вярата си била хвърлена в тъмница и подложена на мъчения, включително с огън, от които според житието ѝ излязла невредима. Накрая била посечена с меч през 303 г., по време на управлението на император Диоклетиан.

Света преподобна Теофана е родена в началото на XIV век. Била дъщеря на Басараб I Основателя, първия владетел на Влашко (около 1310–1352 г.), и съпругата му Маргита. При кръщението ѝ дали името Теодора и тя получила изискано възпитание в любов към Бога и ближния.

Според църковното житие през 1322 г. се омъжила за Иван Александър, деспот на Ловеч и бъдещ български цар (1331–1371 г.). Родили им се трима синове – Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен, и според някои източници дъщеря Василиса. Теодора била всеотдайна майка.

През 1331 г. Теодора последвала съпруга си в царската столица Търново, където тогава се намирали мощите на светите Филотея и Параскева, при които според преданието често ходила да се моли. Тя била подложена на тежки изпитания и преживяла различни беди, като двама от синовете ѝ загинали във войни.

Около 1345 г. цар Иван Александър решил да се раздели с Теодора, като избрал да вземе за съпруга Сара – жена от еврейски произход, която приела християнството и името Теодора. Отстранена от двора на българския цар, Теодора Басараб понесла тази несрета с вяра в Божия промисъл, смирила се и избрала монашеския живот, за да служи с любов и преданост на Христос в манастир в околностите на Търново.

При приемането на монашеството тя получила името Теофана в чест на светата византийска императрица Теофана, чиито свети мощи се почитали в Търново и чието житие Теодора-Теофана следвала с голямо усърдие.

След установяването на сина ѝ Иван Срацимир като владетел във Видин през 1356 г., според църковното предание преподобната се преместила във Видинското царство. Там тя била духовна наставница и съветница на съпругата на Иван Срацимир, Анна, която също произхождала от рода Басараб и била нейна племенница.

Според преданието света Теофана прекарала последните години от живота си в Алботинския скален манастир, разположен западно от Видин. Там се отдала на молитва, пост и монашески подвиг.

Точната дата и обстоятелствата около смъртта ѝ не са известни. Според църковната традиция тя се упокоила в Господ в напреднала възраст и била почитана като благочестива владетелка и монахиня, посветила живота си на вярата, милосърдието и грижите за ближните.

През 2022 г. Румънската православна църква я канонизирала под името света преподобна Теофана Басараб, като определила 28 октомври за ден на нейната памет. Днес тя е включена и в календара на Българската православна църква като преподобна Теофана (царица Теодора Българска).

На днешния 28 октомври имен ден празнуват: Параскева, Параскев, Параско, Параска, Лъчезар, Лъчезара, Лъчко, Лъчиста.