Мащабен скандал с незаконно заснемане на клиенти разтърси Турция. В козметичен център в истанбулския квартал Бакъркьой е разкрита схема за записване и продажба на кадри от съблекални и помещения за процедури, а полицията е иззела над 14 000 видеоклипа, заснети със скрити камери, съобщи вестник "Хюриет".

Според изданието турското Министерство на здравеопазването незабавно е отнело лиценза на обекта и е преустановило дейността му. В рамките на започналото разследване са арестувани собственикът на центъра и човекът, за когото се твърди, че е монтирал скритите камери.

Според експерта по киберсигурност Осман Демирджан мащабът на иззетия архив показва, че вероятно не става въпрос за единичен случай, а за организирана схема за търговия с лични данни и незаконно придобито съдържание.

Пред "Хюриет" Демирджан обяснява, че разпространението на подобни материали отдавна не се ограничава само до т.нар. тъмна мрежа (Dark Web). Все по-често за целта се използват затворени групи в популярни приложения за съобщения и социални мрежи.

"Схемата обикновено започва с безплатно споделяне на малък брой изображения, за да се привлекат купувачи. След това се предлагат платени абонаменти, единични продажби или достъп до цели масиви от файлове. Често купувачите препродават съдържанието, което създава вторична и третична мрежа на разпространение", посочва специалистът пред "Хюриет".

Според Демирджан изземването на физическия носител или камерата не гарантира пълното унищожаване на архива, тъй като записите може паралелно да са били прехвърляни към облачни сървъри или бази данни извън страната.

Експертът даде и съвети как хората могат да разпознаят евентуално наличие на скрити устройства в съблекални, пробни, козметични салони или хотелски стаи. На първо място той препоръчва внимателен визуален оглед на подозрителни предмети като адаптери, контакти, сензори за дим и часовници.

Демирджан предупреждава, че масово разпространените мобилни приложения за откриване на скрити камери не са напълно надеждни и в някои случаи могат да дадат подвеждащи резултати.

При съмнение за открита скрита камера експертът съветва устройството да не бъде докосвано или демонтирано, тъй като така могат да бъдат унищожени важни доказателства, включително пръстови отпечатъци и серийни номера. Вместо това трябва незабавно да бъдат уведомени правоохранителните органи.

В Турция законодателството за защита на личните данни и разпоредбите за лечебните заведения строго забраняват поставянето на камери в помещения с висока степен на поверителност, отбелязва изданието.

Според Демирджан контролните органи трябва да задълбочат техническите проверки на подобни обекти. При инспекциите не бива само да се установява броят на физическите камери, а да се извършва и пълен одит на IP адресите и мрежовия трафик.