На 21 май православният свят притихва в почит към двама от най-влиятелните владетели в човешката история – император Константин Велики и неговата майка, царица Елена.

Източноправославната църква ги канонизира като равноапостоли, тъй като техните дела за разпространението на вярата са съизмерими с тези на Христовите ученици.

На традиционните икони те винаги се изобразяват величествени, в царски одежди, с корони, инкрустирани със скъпоценни камъни, и сияйни ореоли. В ръцете си двамата светци държат Кръста Господен – символът, който преобръща съдбата на античния свят.

През 313 година император Константин издава историческия Милански едикт, с който слага край на вековните гонения и превръща християнството в законна и уважавана религия в пределите на Римската империя.

Въпреки че самият владетел приема светото кръщение едва в края на земния си път, неговият политически гений пренася столицата в Новия Рим – Константинопол, където по-късно е погребан в златен ковчег в храма „Свети Апостоли“. Не по-малка е заслугата на царица Елена, която предприема мащабно поклонение по местата, където е живял Христос. Тя издига величествени манастири и открива на Голгота Кръста, на който е разпнат Исус. Именно в памет на това чудо църквата установява празника Въздвижение на Честния Кръст на 14 септември.

От жаравата на Странджа до мандрите на Родопите: Древните традиции

В българския народен календар този ден, наричан още Костадиновден, е натоварен с дълбока мистика и отбелязва границата между пролетта и настъпващото лято. В различните краища на страната обредността се проявява в удивителни форми, преплитайки християнския канон с древни езически култове към Слънцето и природата.

Вярва се, че Еленка носи градушката в ръкава си, а заедно с Костадин я държат в огромен чувал. Затова полската работа е строго забранена, а стопаните умилостивяват светците с молитви за берекет.

Магията на празника започва дни по-рано с почистване на селските кладенци и лечебни извори, наречени аязма. Общността събира средства за тържествен курбан от бяло мъжко животно на нечетен брой години, което се коли край църковния двор. Истинският център на мистичните ритуали обаче е нестинарството, съхранено в странджанските села.

Нестинарството се възприема като Божия дарба, която се предава по наследство в определени родове. Важна роля тук играе първата, най-възрастна нестинарка, в чийто дом се намира „столнината“ или „конакът“ – параклис, където се пазят свещените нестинарски тъпани и „опашатите“ икони с дълги дръжки, облечени в червен плат.

В навечерието на празника нестинарите обикалят къщите с тъпани и гайди, за да прогонят болестите. На самия 21 май, след празничната литургия, шествието отива до аязмото, където започва голям панаир с хора и борби. Истинското тайнство настъпва привечер, когато на мегдана лумва огромна клада, превърната по-късно в кръг от живи въглени.

Под хипнотичния ритъм на нестинарския тъпан, нестинарите изпадат в транс, грабват иконите и влизат боси в жаравата. Те танцуват върху огъня без да получат нито една рана, а в състоянието си на унес пророкуват за бъдещето и общуват с предците. Традицията повелява веселбата да продължи три дни, през които се организира и красивият обичай с връзването на люлки на здрави дъбови дървета.

Момците, които си харесат невеста на люлките в този ден, се считат за големи късметлии, защото тя ще бъде отлична домакиня и ще ги дари със синове.

В същото време, в равнините на Централна Северна България празникът е известен като Кършан, защото тогава лозарите кършат първите филизи на лозите и вдигат общи софри сред масивите. Напълно различна, но еднакво живописна е картината в Родопите, където денят се нарича Предой, Мандра или Отбив.

Тъй като пролетта в планината идва по-късно, тук на 21 май се изпълняват пастирските обреди, присъщи за Гергьовден в другите региони. Овчарите изкарват стадата на общи мандри край селата, отделят агнетата от майките им и правят първото общо доене.

Празникът там завършва с богата трапеза от прясно сирене, извара, кисело мляко и задължително печено агне, дарено от сърце за здравето на цялото село.

Имената, които носят светлина и устояване

Освен с богатите си ритуали, 21 май е сред най-обичаните и големи именни дни в българската традиция. На този ден хиляди българи посрещат гости и приемат пожелания за здраве. Празнуват всички, които носят името на великия император – Константин, Костадин, Коста, Косьо, Коце, както и производните форми като Дино и Стоян.

Заедно с тях празникът озарява и жените, кръстени на неговата майка, царица Елена, както и всички дами с имената Еленка, Елеонора, Елин, Ели, Илона и Ленка. Символиката на двете основни имена е дълбока и вечна: Константин носи значението на постоянен, твърд и устояващ на бурите, докато Елена е синоним на светлина, блясък и огнен факел.

Така имената на двамат