Шокиращи резултати установиха при инспекция на автомагистрала "Тракия" в участъка от София до Пловдив експертите на Института за пътна безопасност - 42 дупки в активните ленти за движение само в едната посока. 14 от тях са с дълбочина между 8 и 10 см, а две достигат 15 см. При разрешена максимална скорост от 140 км/ч това не е просто лошо поддържане – това е реална предпоставка за тежки пътнотранспортни произшествия.

Тези данни не са изолиран инцидент, а симптом на системен проблем. България продължава да бъде без национална асоциация на асфалтопроизводителите, което означава, че страната ни няма представителство в European Asphalt Pavement Association. Липсата на професионално обединение лишава сектора от стандартизация, самоконтрол и прозрачност.

В същото време в страната регулярно се констатират случаи на некачествено положен асфалт – настилки с намалено съпротивление на триене, бързо образуване на коловози и масово появяване на дупки след всеки зимен сезон. Това поставя въпроса: кой контролира качеството и по какви стандарти?

Прегледът на нормативната уредба показва още по-тревожна картина – липсват конкретни изисквания за асфалтовите смеси в градска среда. Вместо това общините при обществени поръчки прилагат нормите, предназначени за републиканската пътна мрежа – стандарти, създадени за далеч по-високи натоварвания. Резултатът е двойно негативен: от една страна проектите за ремонт на градски улици се оскъпяват значително, а от друга – въпреки по-високата цена, качеството често остава компрометирано.

Допълнително, отказът на Агенция Пътна инфраструктура да създаде публичен регистър на сертифицираните рецепти за асфалтови смеси създава среда без прозрачност. Липсата на публичност означава липса на контрол, а липсата на контрол неизбежно води до съмнения за злоупотреби и корупционни практики. Когато работата се извършва „на тъмно“, резултатът е видим по пътищата – разпадаща се настилка и застрашен обществен интерес.

Дупките по автомагистралата не са просто дефект в асфалта. Те са видимото доказателство за дълбок дефицит на управление, контрол и прозрачност в пътния сектор. А цената на този дефицит се измерва не само в милиони левове за ремонти, а в човешки животи.