Повече от 1,1 милиона смъртни случая през 2022 г. в Европейския съюз биха могли да бъдат избегнати с по-добри системи за здравеопазване и интервенции в общественото здравеопазване. Тези смъртни случаи представляват повече от един на всеки пет смъртни случая сред гражданите на ЕС.

Показателите за предотвратима смъртност отразяват ефективността на системите за обществено здраве и здравеопазване, включително качеството на грижите и достъпа до услуги, според доклада на ОИСР и ЕС "Здраве с един поглед: Европа 2024".

Процентът на предотвратима смъртност варира значително в различните части на Европа. Експертите посочват няколко влияещи фактора, включително нивата на разходите за здравеопазване и разпространението на предотвратими рискови фактори като тютюнопушене и консумация на алкохол.

Какво е "предотвратима смърт" или "предотвратима смъртност"?

Според Евростат, предотвратимата смърт или смъртност се класифицира в две категории:

Предотвратими смъртни случаи: Това са причини за смърт, които биха могли да бъдат избегнати чрез интервенции в общественото здравеопазване в най-широк смисъл. Тази категория включва рак на белия дроб, исхемични болести на сърцето, COVID-19, смърт, свързана с алкохол, инсулт, злополуки, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), самоубийство и други причини.

Лечими смъртни случаи: Това се отнася до причини за смърт, които биха могли да бъдат избегнати чрез оптимално качествено здравеопазване. Те включват исхемични болести на сърцето, колоректален рак, рак на гърдата, инсулт, пневмония, хипертония, диабет и други причини.

През 2022 г. предотвратимите смъртни случаи сред лицата под 75-годишна възраст са възлизали на общо 1,11 милиона в целия ЕС, според Евростат. За сравнение на държавите се използва възрастово стандартизираната смъртност на 100 000 души от населението под 75 години.

Коефициентът на предотвратима смъртност в ЕС варира от 169 смъртни случая в Швеция до 543 в Латвия на 100 000 жители, като средната стойност за ЕС е 258 смъртни случая през 2022 г.

Когато се включат страните кандидатки за ЕС, членовете на ЕАСТ и Обединеното кралство – където има налични данни – Швейцария регистрира най-ниския процент на предотвратима смъртност – 153 на 100 000.

Значителни разлики: Източна спрямо Западна и Северна Европа

Страните от Източна и Балтийска Европа регистрират най-високите нива на предотвратима смъртност. Латвия, Румъния, Унгария, Литва и България оглавяват списъка, като всяка от тях надхвърля 470 смъртни случая на 100 000 души. Следват ги Сърбия, Словакия и Естония с по-ниски нива, но все пак достигат над 390 смъртни случая.

В другия край страните от Западна и Северна Европа имат по-ниски нива на предотвратима смъртност. Страни като Швейцария, Швеция, Норвегия, Нидерландия и Франция показват значително по-ниски нива, под 200 смъртни случая на 100 000.

Централноевропейските и южноевропейските страни обикновено отчитат средни нива на предотвратима смъртност. Хърватия, Полша, Турция, Гърция, Чехия и Италия попадат в този диапазон, като повечето от тях регистрират между 200 и 300 смъртни случая на 100 000 души.

Въпреки че Германия е класирана под средното за ЕС, тя регистрира най-високия процент на предотвратима смъртност (249) сред водещите икономики на ЕС.

Две трети от смъртните случаи са предотвратими, една трета лечими

От 1,11 милиона предотвратими смъртни случая в ЕС през 2022 г. 65% (725 624) са считани за предотвратими, докато 35% (386 709) са лечими. Това съответства на 168 предотвратими смъртни случая и 98 лечими смъртни случая на 100 000 души в ЕС.

Има много силна положителна корелация между двата вида предотвратима смъртност: Държавите с по-високи нива на предотвратими смъртни случаи също така са склонни да имат по-високи нива на лечими смъртни случаи. Естествено, това се отразява в общия процент на предотвратима смъртност.

Например, Латвия и Румъния са сред най-високите както по предотвратима, така и по лечима смъртност, докато Швейцария и Швеция отчитат много ниски нива и в двете категории.

Основни причини за предотвратима смъртност: Водещи заболявания и състояния

Сърдечните заболявания са водещата лечима причина за смъртност в ЕС, представляваща 21% от смъртните случаи, според доклада "Здраве с един поглед: Европа 2024". Процентите за други основни причини са: колоректален рак (14), рак на гърдата и инсулт (по 10), пневмония (8), хипертония (5) и диабет (4).

През 2021 г. COVID-19 е водещата предотвратима причина за смъртност, представляваща 24% от смъртните случаи. Въпреки това, делът му е спаднал до 10% през 2022 г. според Евростат. През тази година ракът на белия дроб е представлявал най-голям дял - 19%, следван от сърдечните заболявания - 11%. Смъртните случаи, свързани с алкохола, са представлявали 8% от предотвратимата смъртност.

Фактори, дължащи се на разликите на ниво държава

Разпространението на тези причини варира в различните части на Европа, което допринася за разликите в общата предотвратима смъртност между държавите.

"Няколко детерминанти могат да повлияят на нивата на предотвратима смъртност, като например социални и здравни разходи, образование и емисии на газове", казва Аида Изабел Таваре, доцент в Лисабонското училище по икономика и управление, пред Euronews Health.

Рак на белия дроб, сърдечни заболявания и специфични за алкохола разстройства и отравяния са значително по-високи в страните от Централна и Източна Европа според доклада.

"Голяма част от това може да се обясни с разликите в разпространението на предотвратими рискови фактори, като тютюнопушене и консумация на алкохол", се казва в него.

Таварес също така посочи, че страните с по-високи нива на обществени разходи за здравеопазване са склонни да имат по-ниски нива на лечима смъртност.

"Като цяло, висока лечима смъртност се наблюдава в страните от Източна Европа и ниска смъртност в страните от Северна Европа", обяснява тя. Като пример тя даде Швеция, която харчи значителен дял от БВП си за здравеопазване, в сравнение с България, която отделя много по-малък дял.

Рок Хржич, доцент от катедрата по международно здравеопазване в университета в Маастрихт, отбеляза, че по-голямата част от разликите в предотвратимата смъртност между страните от Западна и Източна Европа могат да бъдат проследени до смъртни случаи, дължащи се на сърдечно-съдови заболявания в средна и по-напреднала възраст.

"Постоянно по-високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания в някои източноевропейски страни се разглежда като остатък от забавената сърдечно-съдова революция, т.е. късното приемане на медицински технологии и политики, които позволяват превенцията и лечението на сърдечни заболявания", казва той пред Euronews Health.

Разлики в регистрирането на причината за смъртта

Д-р Сузане Столпе, научен сътрудник в Рурския университет в Бохум, Германия, посочи, че разликите в регистрирането на причината за смъртта могат да повлияят на предотвратимите нива на смъртност.

"Сертифициращият може да избира измежду повече от едно заболяване, което да избере като причина за смъртта. В зависимост от субективния избор на сертифициращия, смъртта може да се дължи на неизбежна, предотвратима или предотвратима причина", обяснява тя пред Euronews Health.

Тя отбеляза още, че делът на смъртните случаи с неизвестни причини също влияе върху предотвратимите нива на смъртност, като по-ниски пропорции се наблюдават в балтийските държави, Обединеното кралство и Финландия в сравнение с повечето западноевропейски страни.

Експертите подчертаха, че разходите за здравеопазване се различават значително в различните части на Европа. Това отразява различните нива на достъп до здравеопазване и силата на здравните системи.

Измерено в евро на глава от населението, стандарт на покупателна способност (СПС) на глава от населението и като процент от БВП, страните от Западна и Северна Европа отчитат най-високи текущи разходи за здравеопазване, докато страните от Източна Европа и Балканите регистрират най-ниските.

Страните от Южна Европа като цяло имат умерени нива на разходи. Тъй като Ирландия и Люксембург имат много висок БВП, техните разходи за здравеопазване като дял от БВП остават сравнително по-ниски.

Процентът на скрининг за рак варира значително

Голямата разлика в процентите на скрининг за рак е друг индикатор за неравенствата в здравеопазването между европейските страни. Не е изненадващо, че наблюдаваме много подобен модел на този, наблюдаван при разходите за здравеопазване.

По отношение на процентите на скрининг за колоректален рак, рак на маточната шийка и мамография, страните от Северна и Западна Европа демонстрират силни и последователни превантивни усилия, докато Южна Европа се представя умерено добре.

За разлика от това, страните от Източна и Балканите изостават значително, особено по отношение на скрининга за колоректален рак и рак на гърдата.