След близо пет месеца труд за хазната, българите най-сетне ще започнат да работят за себе си — поне символично. Според изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ), Денят на данъчна свобода у нас тази година настъпва на 3 юни, което е рекордно късно в последните десетилетия. Причината – раздуване на бюджета и скок в нивото на държавното преразпределение.

Според методологията на ИПИ, този ден показва кога гражданите символично спират да работят, за да пълнят държавната хазна, и започват да изкарват пари за себе си. През 2025 г. това се случва на 154-ия ден от годината – с 21 дни по-късно от 2021 г.

Причината за отлагането е експанзията на публичните финанси. Докато в последните години приходите в бюджета се движеха около 36–37% от Брутния вътрешен продукт (БВП), то сега се очаква те да достигнат 41,9% от БВП, посочват от ИПИ.

Консолидираните приходи в бюджета за 2025 г. са планирани в размер на 90,3 млрд. лева. На база прогнозиран БВП от 215 млрд. лв. това означава, че за ден икономиката „произвежда“ около 590 млн. лева, т.е. са нужни около 154 дни, за да се съберат нужните средства за хазната.

Фокусът тази година обаче не е само върху приходите, а и върху безпрецедентния ръст на разходите – парламентът гласува консолидирани разходи в размер на 96,7 млрд. лева, с над 18 млрд. повече спрямо 2024 г. Така държавата ще изразходва 44,9% от БВП – най-високото ниво от поне две десетилетия.

Въпреки заложения дефицит от 6,4 млрд. лв., постигането му остава обвързано с амбициозното изпълнение на приходите от ДДС. А за да се покрият дефицитът и част от стария дълг, в бюджета за 2025 г. е предвидено ново задлъжняване в размер на почти 19 млрд. лева, напомнят още от ИПИ.

За сравнение – през 2024 г. Денят на данъчна свобода настъпи на 13 май, през 2022 г. – на 26 май, а през 2021 г. – на 20 май. Тенденцията е ясна: свободата идва все по-късно, а сметката на държавата – все по-висока.