На 3-ти юли от 2030 часа, на откритата сцена на Летния театър в Приморския парк на Бургас, под палката на именития маестро Иван Кожухаров ще бъде представена историята, разказваща за светостта на чувствата, вплели своята гибелна сила в една тъжна приказка за любов, ревност и изкупление – с операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди. Мащабната продукция на Държавна опера – Бургас е част от лятната програма на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“ 2023, осъществявани за шестнадесети пореден път от културния институт и Община Бургас.






Тайнства, заговори, вътрешни борби, изкупление – всичко това, като красив музикален разказ за силата на чувствата, ще представят великолепните солисти, които ще изградят запомнящи се образи, в синхрон с оркестър, хор и балет.

Операта в три действия от Джузепе Верди „Бал с маски“ е едно от заглавията от репертоара на Държавна опера – Бургас, което дълги години е запазило своя успешен сценичен живот и продължава да се радва на зрителски интерес – поради майсторския постановъчен похват и оригинални режисьорски решения, които поставят вечните житейски и философски въпроси винаги в контекста на съвременните реалности и актуална проблематика на битието.

Режисьор-постановчикът на „Бал с маски“ – доц. д-р Александър Текелиев, не скрива своя афинитет към работата си и вложения творчески заряд в мащабното оперно заглавие. А той е породен не само от красивата музика, която, според него, сякаш отмива всичко нечисто от вътрешните пространства и носи просветление, но и заради сюжета и сложните драматургични връзки, в които се разкрива целият спектър от човешки чувства – с философска задълбоченост в обследването на психологическите проявления на персонажите, и едновременно – с обективен поглед върху общочовешки понятия.

Великолепен е артистичният каст на спектакъла. Блестящият тенор Валерий Георгиев, който се отличава с мек тембър и стабилност във вокално отношение, изгражда въздействащ образ на благородния граф Рикардо, който, въпреки силата на чувствата си, не пристъпва моралните догми и запазва честта на своята любима Амелия. В ролята на Амелия – разкъсващата се между любовта и дълга, не отстъпваща от моралните догми, въпреки нежния емоционален порив спрямо Рикардо, ще се превъплъти великолепната солистка на Бургаската опера – лирико‐драматичното сопрано Йоана Железчева, която представя образа с драматургична наситеност, прецизност и филигранно изградена динамика. Йоана Железчева бе запомнящата се в ролята на откритата сцена на тракийския мегалитен комплекс Бегликташ през лятото на 2022 г., в рамките на грандиозния фестивал „Опера на светилището“, както и на спектакъла в Операта – през м. март т. год. Именитият баритон Марян Йованоски ще бъде честолюбивият Ренато. Солистът на Бургаската опера и на Националната опера на Северна Македония е блестящ вокално и респектиращ – като присъствие в ролята на Ренато, поддал се на манипулативна клопка, пагубна за всички...

Брилянтното сопрано Мария Цветкова-Маджарова е свежа, артистична, шеговита и колоритна в ролята на Оскар, характерна с висока техническа трудност и колоратурни височини. В характерния образ на Улрика – и като визия, и като внушителност, и като вокална безапелационност, проводник на послания от невидимия свят, ще бъде представен от превъзходното мецосопраното Даниела Дякова. Тя също бе част от звездния състав на „Бал с маски“, представена пред многобройна публика на откритата сцена на тракийското светилище Бегликташ през изминалата година, както и на сцената на Операта през м. март. Като двамата заговорници, които заплитат сюжетната интрига, бургаската публика ще види басите Делян Славов – като Самуел, и Диман Панчев – Том. Тенорите Любомир Тодоров и Милен Динолов влизат в ролите на Главния съдия и слугата на Амелия.

Стилна и импонираща на цялостното въздействие на спектакъла е сценографията на "Бал с маски" – с вплетени семиотичните елементи и оригиналните решения – дело на Димо Костадинов, дело на Димо Костадинов, а костюмите на Лили Костадинова – пищни съобразени с характера на образите, чиято обща визия допълват. Пластиката е на Гриша Роглев и включва, в синхрон с режисьорската линия, символни решения на сенки от отвъдното и стилизиран образ на Смъртта, като неизменен спътник на Живота – в изпълнение на артисти от балетния състав на Бургаската опера, допълвайки и обогатявайки с емоционални нюанси и естетически внушения цялостната сценична визия на постановката. Диригент на хоровия състав – важен участник в драматургичната тъкан и цялостното внушение, е Невена Михайлова, концертмайстор – Христо Белчев, помощник-режисьор – Лина Пеева.

В сюжета на „Бал с маски“ оживява историята за драматични отношения, греховни желания, белязани от пътя към болезнено осъзнаване – под натиска на повелите на обществения морал. Оперното произведение на Верди, видяно през режисьорския поглед на доц. Текелиев, съдържа типичните за сценичното музикално изкуство тайнства, заговори, вътрешни борби, склонност към измяна, душевни терзания, стремеж към изкупление, мрачни предсказания, сковаващи страхове, търсене на път към изкуплението, апотеоз на силните чисти чувства и алтруизма – всичко това е пресъздадено чрез сценичното превъплъщение на персонажите – като синтез на антагонистичните човешки преживявания, вплетени в красив музикален разказ за силата на чувствата, за съдбовността на срещи, отношения, раздели. Спектакълът е характерен с мащаб и драматургична дълбочина – като аналог на житейския бал с маски, в който се съдържа цялата гама от емоции и чувства – разкъсващи съмнения, предателски тежнения, водовъртеж от страсти, чиста любов, белязана с обреченост, драматични развръзки.

След падането на завесата, представлението на "Бал с маски" оставя отворени редица философски въпроси – за тежненията на сърцето, за невъзможността за взаимност – под натиска на моралните догми и вътрешна цензура, за последиците от подмолни заговори, за недоразумения в сложните човешки отношения и намесата на Съдбата в ръкополагането на понятия като чест и достойнство, и над всичко това – любов, най-чистите й измерения...

Постановката на Вердиевата опера ще разгърне драматичния си блясък на сцената на крепостта „Царевец“ в старопрестолния град Велико Търново на 8 юли т .год., в рамките на фестивала „Сцена на вековете“ – отново под палката на маестро Иван Кожухаров, със същия артистичен състав.

Билети за „Бал с маски“ – на касата на Операта, каса "Часовника" /работи и в събота/, на място – на касата на Летния театър, след 18.30 часа – преди спектакъла, както и в мрежите на Grabo - https://grabo.bg/burgas/operata-bal-s-maski-07hs7zb и Eventim - https://www.eventim.bg/bg/bileti/drzhavna-opera-burgas-leten-teatr-burgas-1355399/performance.html.

За диригента – маестро Иван Кожухаров:

Иван Кожухаров – главен диригент на Държавна опера – Бургас

Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент. Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Нaционална музикална академия – София/ - теоретичен факултет, виола - при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране - при проф. Васил Арнаудов. От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Николай Римски-Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва. По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – оперетният театър, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино. Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това - като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник, започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г. Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно - диригент, главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония – с два оркестъра, пет хора и осем солисти – над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други. При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, а след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко работи в ОФД – Русе. През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария. Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия. Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словакия/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/. От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин. През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musica в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал.

От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия. С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди, и на фестивала на остров Родос – Гърция, с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди. В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /с "Аида“ от Верди/. Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия. Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена. Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон. Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три "Златни лири" и "Кристална лира" на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“. Почетен гражданин на Бургас.

За солистите:

Валерий Георгиев, тенор – гост, в ролята на Рикардо

Валерий Христов Георгиев е роден в гр. Саранск, Русия. На пет години започва да свири на пиано. Средно образование получава в ССВМУ „Маестро Георги Атанасов“ в София със специалност валдхорна и пиано. Завършва ДМА „Панчо Владигеров“ в София с две специалности - валдхорна в класа на проф. Ст. Кънчев през 2000 г. и оперно пеене в класа на проф. Иванка Нинова през 2006 г. От 1998 до 2009 работи като солист-оркестрант в НМТ „Стефан Македонски“ София. През тези години свири в няколко филхармонични и оперни оркестри в България. От 2010 г. започва солистичната му кариера като певец. Дебютира в ролята на Херцога от „Риголето“ на сцената на операта в Крайова, Румъния. От 2012 г. е солист на Държавна опера Варна. За 10 години успява да дебютира и изпее почти целия централен теноров репертоар на оперния театър.Гостува във всички оперни театри и фестивали в страната, включително в Софийска филхармония и оркестъра на БНР, с които прави записи. Гастролира на редица европейски сцени, както и в Япония, Китай и Южна Корея.

Работи с диригентите: Борис Хинчев, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Борислав Иванов, Георги Димитров, Иван Кожухаров, Иван Ангелов, Найден Тодоров, Григор Паликаров, Емил Табаков, Хосе Кура, Феликс Бендер, Гарсиа Калво, Алдо Сизилло и др. През 2014 г. печели награда от конкурса „Вива Верди“ в София. През 2016 г. на фестивала в Белинцона, Швейцария сопраното от световна величина Катя Ричерели му поверява ролята на Калаф от операта „Турандот“ и му предвещава бляскаво бъдеще. Следват няколко спектакъла на престижни фестивали в Италия и Швейцария. На един от спектаклите на операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в град Кемниц, Германия, присъства бившият директор на Виенската Щатсопера и импресарио Йоан Холендер, който лично го поздравява с думите, че е чест за всеки голям оперен театър да има такъв тенор за тази толкова трудна партия. За Валерий Георгиев Хосе Кура казва „Работата ми с Валерий Георгиев като Де Грийо беше неочаквана изненада. Гласът му е здрав и добре обучен, а също така той е и завършен музикант, което прави работата на диригента с него много лесна”.

Йоана Железчева, сопран – в ролята на Амелия

Йоана Железчева е един от малкото драматични сопрани в България за последните 20 г. Солистка на Държавна опера - Бургас от десет години. Завършва средното си образование в Шумен, след което и ДМА "Проф. Панчо Владигеров" в София, в класа по оперно пеене на Христина Ангелакова. Завършвайки магистърската си степен през през 2003 г. дебютира като мецосопран на сцената на Софийска Опера в множество заглавия, сред които "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, "Фауст" на Гуно, "Кармен" на Бизе и пр. Междувременно специализира в майсторски класове при Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова. Лауреат от международни и национални конкурси - "Христо Бръмбаров"- I-ва награда, "Гена Димитрова"- II-ра награда, "Пълдин" – специална награда. От 2008г. е постоянен член на солистичния състав на Държавна Опера – Бургас, където прави своите най-добри и значими роли, като първата от тях е Амелия в "Бал с маски" на Верди, а това е и дебютът й като сопран на оперна сцена. Следват Бътерфлай от едноименната опера на Пучини, Манон от "Манон Леско" на Пучини, Лиу от "Турандот“ на Пучини, Сантуца от "Селска чест" на Маскани, Лейди Макбет от "Макбет" на Верди, Аида на Верди, Леонора от "Трубадур" на Верди, "Норма" на Белини. Нейни партньори на сцената са били Дарина Такова, Орлин Анастасов, Лео Нучи, Салваторе Фисикела и най-добрият мецосопран в световен мащаб към този момент – Анита Рачвелишвили. Непрестанен гост на Софийска и Русенска сцена.

Марян Йованоски, баритон – в ролята на Ренато

Свири от дете на пиано и виолончело. Вокалният му талант е открит в музикалното училище в Битоля, Македония. Завършва образованието си в НМА „Панчо Владигеров“ – София в класа на доц. Иванка Нинова. Дебютът му е през 2002 г. в Македонската опера и балет в Скопие, където работи и до днес паралелно с работата си в Държавна опера – Бургас. Две години работи съвместно с големия бас Никола Гюзелев, от когото усвоява оперната техника. Участва във фестивала „Кланг Боген“ във Виена. Носител на втора награда от конкурса „Гена Димитрова“. Познат на публиката в САЩ, Германия, Хърватия, Марибор, Виена, Астана. Партнирал на сцената на Елена Образцова, Калуди Калудов, Ренцо Дзулиан, Янес Лотрич, Миро Солман, Ана Дурловски, Игор Дурловски, Джована Казола, Елизабета Фарис, Валерия Сепе, Ана Лукреция-Гарсия, Елиа Тодиско и др.

Мария Цветкова-Маджарова, сопран, в ролята на Оскар

Родена е в Бургас. Завършва ДМА “Професор Панчо Владигеров”- София в класа по оперно пеене на проф. Реса Колева. Солист на Държавна опера - Русе и Държавна опера - Бургас. Гостувала е на сцените на Национална опера-София, Държавен музикален театър “Стефан Македонски”- София, както и в театрите на Варненска опера, Пловдивска опера, Старозагорска опера. Многократно участва в международни проекти с гастроли в Италия, Франция, Холандия, Белгия, Германия, Австрия, Швейцария, Испания, Португалия, САЩ. В богатия репертоар на певицата влизат Сузана и Графинята от “Сватбата на Фигаро”, Деспина, Фиордилиджи от “Така правят всички жени”, дона Анна, Церлина от “Дон Жуан”, Блонда, Констанца от “Отвличане от сарая” на Моцарт, Розина от “Севилският бръснар” на Росини, Виолета от „Травиата”, Джилда от „Риголето”, Оскар от „Бал с маски” на Верди, Адина от „Любовен еликсир”, Норина от „Дон Паскуале” на Доницети, Мюзета и Мими от „Бохеми”, Лиу от „Турандот” на Пучини, Щаси и Силва от „Царицата на чардаша” на Калман, Адела от „Прилепът” на Щраус-син, Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, Катерина Измайлова от едноименната опера на Шостакович и други. Носител на "Кристална лира" за 2015 г. Музикант на годината за 2017 г. в анкетата на предавантео за класическа музика "Алегро виваче" по програма "Хоризонт" на БНР.

Даниела Дякова, мецосопран, в ролята на Улрика

Даниела Дякова завършва оперно пеене в Музикалната академия “Проф. Панчо Владигеров” в София в класа на проф. Руско Русков и оперната прима Христина Ангелакова. Участва в Майсторските класове на Лука Горла в “Scuola Civica di Musica” в Милано, Италия и на Каролин Диума в Созопол. Специализира оперно пеене при Серджио Сегалини в “Accademia D’Arte Lirica” в Осимо, Италия. Даниела Дякова има няколко награди от авторитетни певчески конкурси, сред които Първа награда от международния оперен конкурс “Надежди, таланти, майстори” (Добрич), Първа награда от конкурса “Млади оперни певци” – София, Втора награда на международния оперен конкурс “Георги Златев-Черкин” – София и Първа награда от конкурса “Цветана Дякович”. В репертоара ѝ са партиите на Адалжидза от “Норма”, Амнерис от “Аида”, Азучена от „Трубадур”, Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Фенена от “Набуко”, Кармен от едноименната опера, Розина от “Севилският бръснар”, Дорабела от “Така правят всички”, Далила от „Самсон и Далила” на Масне и др. Гастролирала е на сцените на престижни оперни театри в Австрия, Чехия, Унгария, Полша, Италия, Германия, Франция, Испания, Белгия, Холандия, Дания, Китай, Тайван, Япония под диригентството на Найден Тодоров, Диян Чобанов, Григор Паликаров, Бареза, Орен, Лоренцо Рамос, Алесандро Сан Джорджи, Херардо Вера, Хосе Кабайе, Хавиер Сарано, Айдар Торибаев, Пьотър Вандиловски. Паралелно със своите артистични изяви у нас и в чужбина, тя успява умело да се справи и като Художествен ръководител на Симфоничния оркестър на Сливен (2004-2016).