От опит зная, че магазинерките пробутват застояли, или негодни стоки предимно на мъже, пише ни нашият читател Петър Тошков. Не са един или два случаите, когато искам едно, а вкъщи виждам, че са ми дали друго. Дали ще сложат развалени ябълки, дали от по-евтиното сирене, или дупето на някой салам, все ме прекарват.

Днес отидох в магазин "Анет" в ж.к. "Славейков" и поисках пилешко бутче и парче печени свински ребърца. Тези на витрината изгреждаха чудесно. Жената зад щанда посегна към тях и докато гледах салатите, ми подаде нещо добре завито в найлон. Все ми се е случвало да преглътна обидата, че ме смятат за човек втора ръка и мъжете като цяло за разсеяни и лесни за манипулация, но днешният случай премина границата на търпението ми. Така наречевите свински ребърца на фурна бяха буквално овъглени. Направих опит да ги разрежа с надеждата, че отдолу е останало нещо годно за ядене, но уви. Месото беше станало твърдо, буквално на дъска, нито можеше да се дъвче, нито пък имаше някакъв вкус.

Добре, приемам, че са забравили ребърцата във фурната. Но като са произвели негодна продукция, защо не са я бракували? Защо я пробутват на клиенти като мен, които със сигурност няма да започнат да ровят в найлона преди касата? Защо са я маскирали под наистина добре изглеждщите парчета и чакат някой да се загледа нанякъде, за да му я дадат?
Мисля, че сме възпитани и нормални хора и не трябва да гледам вряка продавачка в ръцете къде бърка и какво негодно парче вади, за да ме прекара. Или може би трябва да отида зад щанда и да ги следя? Това ли е доверието купувач - търговец? Ами ако това бяха последните ми пари и последната надежда да се нахраня днес?

Не се върнах обратно в магазина и не направих рекламация. Реших, че е по-добре да си спестя нервите.
А на тях ще им спестя присъствието си. Повече в този магазин няма да вляза. Изгубиха ме като клиент, категоричен е г-н Тошков.