За Бургас, както и за който и да е регион в страната, няма да има партийни квоти при подреждането на листите на Реформаторския блок за предстоящите избори. Ще се търсят личности, които могат да надградят стандартния партиен вот. Номинации ще има от местните организации, граждански сдружения, ще има комисия в София, която ще се състои от представители на всички партии и с участие на граждани, коиято ще отсее водачите на листата. Решаваща тежест ще имат местните организации. Това заяви днес досегашният народен представител от Бургас Костадин Марков, който е и зам. председател на СДС.

Той е единственият депутат от Бургас, който публично направи отчет за дейността си като народен представител от Бургаски регион в 43-то Народно събрание. В него той бе част от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията за контрол над службите за сигурност. В изминалите 2 години Марков бе от хората, които не се страхуваха да влизат в открит дебат от парламентарната трибуна, особено по теми, засягащи област Бургас. Той задава въпроси към Лиляна Павлова за енергийната ефективност, към Десислава Танева за областната диганостична лаборатория за растително здраве, към Владислав Горанов за проекта „Бургас – Александруполис” и към Тодор Танев във връзка с инициатива на младежкото СДС за студентските кредити. Марков участва в работата и подготовката на 15 законопроекта, сред които и допълнението на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Прогнозата на Марков за състава на следващия парламент е, че той ще бъде много труден. „Възможно е да има много кратък живот. Прогнозата ми е за шест формации – ГЕРБ, БСП, ДПС, Марешки, Реформаторски блок, Патриоти. Комбинациите не са много – или ГЕРБ ще се опита да състави дясно-центристко мнозинство, оставяйки в опозиция БСП и ДПС, или БСП ще се опита да състави мнозинство, но на тях ще им е много трудно, защото трябва да изберат или Патриоти, или ДПС. За Бургас очаквам да имаме народен представител“, каза Марков. Според него много неща от предсрочно разпуснатото Народно събрание са останали недовършени. „Едно от тях е Законът за публично-частното партьорство. Той е почти готов, до 2020 са фондовете, след което свършват, икономиката на България рязко ще забуксува, ако няма механизъм, по който публичния сектор да си партнира с частния. Мислех, че е много необходим“, каза Марков.

На въпрос дали отново ще бъде кандидат за депутат, той отговори, че първо ще чуе оценката на СДС за работата му. „Ако оттам получа номаниция, е вероятно да поискам подкрепата и на останалите партии в блока“, заяви той.

Марков посочи, че Реформаторският блок е в почти същия състав, какъвто беше на предходните парламентарни изори. „Радан Кънев се оттегли с голяма част от ДСБ, но Петър Москов остана с много организации и ключови фигури, които влязоха в ръководството на Блока. Относно слуховете за евентуално отделяне на НПСД и бъдещото им сътрудничество с ДОСТ, аз открито казах, че имаме драматични разминавания с тях за оценката на случващото се в Турция. Имахме разделителни процеси, допускам, че може да се случи съвместното им явяване с Лютви Местан. Не смятам, че това е лошо за Блока, това отваря врати за формации които иначе не биха партнирали с нас. Не искам да кажа нищо лошо за колегите, ще ми се да намерим механизъм да работим, но не ми се вярва“, добави Марков.

Той е оптимист за бъдещето на Реформаторския блок и подчерта, че предстои към не го да се присъединят и други организации.