Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви, че продължителни военни действия в Близкия изток биха могли да окажат натиск върху пазарите и икономиките, както и да породят неочаквани предизвикателства, които изискват от банкерите да се подготвят за „нова нормалност“.

„Ако новият конфликт се окаже продължителен, той има ясен потенциал да повлияе на настроенията на пазара, икономическия растеж и инфлацията, което ще постави нови изисквания пред икономическата политика“, заяви Георгиева в понеделник по време на симпозиум в Токио.

Тя добави, че нови сътресения могат да възникнат дори след края на конфликта, което подчертава перспективите за продължителна несигурност. „В тази нова глобална среда мислете за немислимото и се подгответе за него“, добави тя.

Тези коментари подкрепят позицията на МВФ, че държавите трябва да преразгледат вътрешната си политика така, че да разполагат с достатъчен капацитет да реагират на икономически сътресения, посочи тя.

Изказването на Георгиева дойде след като цената на петрола достигна 120 долара за барел в понеделник, преди да отбележи спад на фона на ескалиращия конфликт в Близкия изток и нарастващото напрежение по основните маршрути за транспортиране на петрол и в глобалната енергийна инфраструктура.

Обединените арабски емирства и Кувейт се присъединиха към Ирак в намаляването на добива в неделя, докато складовите мощности бързо се запълват поради ефективното затваряне на Ормузкия проток.

По думите на ръководителя на МВФ корабният трафик през Ормузкия проток е намалял с 90%.

Протокът осигурява транзита на около една пета от глобалните доставки на петрол и търговията с втечнен природен газ (LNG), включително приблизително половината от петролните доставки за Азия и около една четвърт от вноса на LNG за региона, посочи тя.

За Япония този трафик представлява близо 60% от доставките на петрол и 11% от доставките на втечнен природен газ.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира скока на цените на петрола с късна публикация в социалната си мрежа Truth Social, като заяви, че краткосрочните колебания в цените са „много малка цена, която трябва да се плати“.

Той добави, че цените ще спаднат бързо, „когато на иранската ядрена заплаха приключи“.

Георгиева очерта и част от икономическите щети, които могат да бъдат причинени от кризата в Близкия изток. По думите ѝ увеличение на цените на енергията с 10%, което се задържи за една година, би повишило глобалната инфлация с 40 базисни пункта и би забавило икономическия растеж.

По-подробен анализ МВФ ще публикува в следващия си доклад „Световни икономически перспективи“, който се очаква през април, добави тя.

В отговор на шоковете Георгиева призова политиците да инвестират в силни институции и стабилни политически рамки, които да подкрепят устойчиви икономики и растеж, воден от частния сектор в страната, съобщи Bloomberg TV Bulgaria.

Тя също така предложи да се използва наличното пространство за икономическа политика според нуждите, при условие че страните възстановят своите буфери след това.

В Япония, която разчита на Близкия изток за около 90 % от вноса си на петрол, скокът в цените на суровия петрол в комбинация със слабата йена увеличава риска от стагфлация.

Шокът може да принуди правителството да увеличи фискалните разходи, като същевременно затрудни усилията на централната банка да нормализира паричната политика.