Новите промени в Закона за здравното осигуряване, обнародвани в Държавен вестник, въвеждат отново финансови лимити за болниците по договорите с Националната здравна каса.

Същност и влияние на лимитите

"Нашите средства от здравни вноски влизат в Касата и тя ги разпределя посредством договори с изпълнителите на медицинска дейност, в това число и на болнична помощ. И през договорите си със Здравната каса лечебните заведения получават възнаграждения за дейността, която са извършили да ни лекуват. Така наречените лимити означават, че едно лечебно заведение има бюджет X и може да приема X брой пациенти. Ако тези пари свършат, лечебното заведение има две опции - или да откаже да приема следващи пациенти, защото не е сигурно, че ще му бъде платено, или да продължи да ги приема и да иска плащане за надлимитна дейност", поясни председателят на Българската болнична асоциация Свилена Димитрова за "България сутрин".

По този начин болниците поемат риск да не получат своевременно заплащане от Здравната каса.

Тя подчерта, че подобни ситуации вече са се случвали, като миналата година болниците са получили плащания за извършената надлимитна дейност с голямо закъснение.

Този факт поставя лечебните заведения в тежко положение, тъй като те трябва да осигуряват заплати, поддръжка и други разходи, без да разполагат с необходимите средства навреме.

Рисковете за пациентите

"Тези лимити реално не могат да ограничат лечебните заведения в тази степен, която може би се цели. Те ограничават и застрашават пациента, защото той е този, който рискува да преживее това. Ние като пациенти ще бъдем затруднени при избора си. Ще трябва да избираме по-ненатоварените болници, а не тези, където искаме да бъдем лекувани", каза още Димитрова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Председателят на асоциацията посочи, че лимитите не са ефективен механизъм за контрол върху разходите в системата.

Тя припомни, че контролът е ясно регламентиран и се осъществява от специализирани институции, включително с участието на ДАНС. Според нея проблемът е по-скоро в недостатъчния бюджет за здравеопазване.

Проблемите с финансирането

"Парите не стигат, защото ние разпределяме толкова, колкото сме заделили предварително в нашите здравни вноски. България е с най-ниската здравна вноска в Европа и най-нисък процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Няма нищо изненадващо, че парите не стигат. Просто ние заделяме най-малко", заяви Димитрова.

По отношение на риска от отмяна на планови операции заради тези лимити, гостът изрази разбиране за притесненията, но посочи, че решенията остават в ръцете на самите лечебни заведения, които преценяват доколко могат да поемат риска от забавено или непълно плащане.

Димитрова коментира, че най-важното е пациентите да продължават да търсят необходимата медицинска помощ и да не се отказват от нея, защото именно това е основата на здравната система.