Ако се предприемат по-сериозни мерки, фокусът трябва да е върху рисковите групи. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в интервю за предаването „Седмицата“ по Дарик радио.

„На общинско ниво има социални патронажи за хора, които нямат възможност да излизат и да си осигуряват храна. Това беше планирано още в началото на пандемията. Би могло да се създаде организация броят да нарасне значително. Капацитетът на патронажите беше усилен. Разработвани са и планове за ангажиране и на военнослужещите, ако се наложи. Ако това е необходимо, това би могло да се направи. България не прави нищо различно от това, което правят другите държави“, посочи Дончев.

„Изкуството е да се движим по ръба на бръснача. Едно затваряне е огромен шок върху икономиката и за колективния психологичен статус на хората. Мерките трябва да бъдат локализирани. Ако се предприемат по-сериозни мерки, фокусът трябва да е върху рисковите групи“, заяви той.

„Националният план за възстановяване и устойчивост е написан от експерти от Министерски съвет и Министерство на финансите. Това е покана за дискусия, а дискусията и обсъжданията стартират сега.

Крайният срок за представяне на националните планове за възстановяване и устойчивост е април месец 2020 г. Тази първа версия ще бъде изпратена на Европейската комисия. Това не е финална версия на документа. Процесът по съгласуване със заинтересованите страни дори е по-важен от самия документ.

Тотален консенсус е невъзможен, но когато сме положили усилия да намерим обществен баланс по темата, ще имаме удовлетвореността, че сме разработили най-правилният пакет от политики“, посочи Дончев.

„Не знам кога ще изчезнат здравните рискове, но този план ще започне да се изпълнява във втората половина на следващата година. Той не е за бърза реакция за справяне с пандемията, а е ориентиран към последиците.

Тази година близо 1 млрд. лв. бяха пренасочени за мерки в подкрепа на здравната система. Средствата за следващата реакция са в съвсем друг инструмент, който се казва React-ЕU, които е на стойност 1.3 млрд. лв.

Това е допълнително финансиране по съществуващи оперативни програми и е най-бързият вариант за реакция за справяне с кризата, както и пренасочените средства от оперативните програми.

Националният план за възстановяване е ориентиран за възстановяване на икономиките със създаване на дългосрочни предпоставки за растеж и реформи. Тук ще има и мерки за допълнителна квалификация на медицинския персонал. Всички мерки могат да бъдат допълвани. Този документ трябва да има ясна политическа рамка, насочена към предизвикателствата, които имаме сега, и тези, които ще имаме през следващите 6 години“, каза още вицепремиерът.

Работи се активно за електронното здравеопазване и електронната рецепта. Това е един от модулите, които се надявам да се активират до края на годината, заяви вицепремиерът.


„Допълнителна помощ за личните лекари е необходима. Работи се активно и за електронното здравеопазване. Няколко от модулите в системата на електронно здравеопазване ще бъдат факт преди края на годината. Електронната рецепта е един от модулите, които ще се активират първи. Надявам се да стане до края на годината. Въпросът е не само да се разработи една система, която да позволява да се обслужват пациентите без да се разнасят хартии, но и да не се позволи да изтичат безцелно и без ефект пари от здравната система“, посочи Дончев.

„Много с мерките, предвидени за бизнеса. Ще продължат мерките за ликвидна подкрепа за сметка на сега действащата програма „Иновации и конкурентоспособност“ от типа 3/10. Това е първата схема без конкурентен подбор и с ясни и прости критерии. Идеята беше парите да стигнат до всички засегнати.

Схемата 3/10 ни позволи да стигнем до огромен брой компании. Фокусираната подкрепа за бизнеса ще бъде от инструмента React- EU. За бизнеса на разположение ще бъде и новата оперативна програма, където акцент ще бъде и дигитализацията, като моята идея е да опитаме да стигнем до всички и да имаме бърз и лесен достъп“, посочи той.

По думите му освен тези мерки, в Националния план за възстановяване са предвидени и много мерки и мероприятия за бизнеса, но със специален акцент върху иновациите, реиндустриализация и бизнес инфраструктура.

„Мащабни инвестиции в асфалт няма в Националния план за възстановяване. Обясних вчера всички инструменти. В плана е това, което не достига и това, за което няма достатъчно средства в останалия пакет за финансиране. Много са мерките, предвидени за бизнеса“, допълни той.

По думите му има още една схема, която ще се финансира от ОП „Иновации и конкурентоспособност" тази есен, която е фокусирана за цялостна реорганизация на работните процеси в условията на пандемия. „Много мерки бяха направени от пролетта, но тази специализирана схема в рамките на тази година мисля, че финансирането ще е достъпно за фирмите“, каза още Дончев.

Санирането на сгради е важно, защото 3,6 пъти повече енергия се изразходва в България за изработването на единица от БВП спрямо средното за Европа, обясни вицепремиерът.


„Подредбата в Плана не определя приоритетността. Санирането на сгради е важно, защото 3,6 пъти повече енергия се изразходва в България за изработването на единица от БВП спрямо средното за Европа. Това означава, че трябват целенасочени мерки за подкрепа за бизнеса, но това не може да е единствената мярка. Трябва да има и мерки за технологична модернизация.

Темата за енергийната ефективност съществува. Ако бъдат взети мерки за сградите, размерът на сметките за отопление през зимата на хората могат да спаднат два пъти и повече. Редно е при санирането да има съфинансиране, но то трябва да е организирано така, че да не се налага веднага хората да си вадят парите от джоба. Съфинансирането може да бъде от Национален фонд за декарбонизация на плоска ставка от 10% и то не а първата година, и 90% от Плана за възстановяване и устойчивост. Идеята е да не вадят хората пари непосредствено от джоба си. Трябва да се разгърне целият спектър от решения“, заяви Дончев.

Той добави, че е предвидена и инвестиция във железниците за близо 1 млрд. лв. В нея влизат подобряване на жп трасета, дигитализация, нови системи за безопасност, ключови гари. По думите му големият приоритет в тази насока е железопътният транспорт да стане атрактивен, защото е най-бърз, екологичен и безопасен транспорт. „БДЖ няма да разчита само на сумата от плана. Ще има нови влакове. Голяма част от мерките са комбинация между безвъзмездно финансиране от Плана и заемен ресурс, който ще бъде за тяхна сметка. Ще има дигитални магистрали и високоскоростни трасета“, каза още Дончев.

Дончев посочи, че е предвидено закупуване на устройства за учители и ученици предвид ситуацията в страната. „По различни програми на национално и локално ниво усилията да се осигурят устройства за всички деца текат от началото на процеса на дистанционно обучение. България се справи с тази форма на обучение по един много добър начин. Това че са затворени училищата, не означава, че няма учебен процес“, допълни той.

По думите му в Плана има и едни 150 млн. лв., които са насочени за дигитализация на информационните масиви. Според него идеята е всички документи, които са в хартиен вариант, да имат вече електронно битие. Дончев добави, че се надява най-приоритетните масиви да имат вече електронно битие след тази инвестиция.

Вицепремиерът допълни, че окончателният вариант на Плана ще бъде готов до април 2021 г. По думите му той може да бъде преработван. „Колкото по-бързо бъде одобрен Планът, толкова по-бързо България ще има достъп до това финансиране“, каза още той.

„Очаква се до дни ЦИК да обяви обществената поръчка за доставка на машините за електронно гласуване“, заяви Дончев.