Каракачанов: Борисов е готов за диалог, но Радев иска безусловна оставка

img

Ако правителството може да бъде критикувано за нещо, това е, че му липсва смелостта да се опълчи на статуквото в земеделието и някои отрасли в икономиката. Това заяви вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, след тържеството в Плевен по повод 102 години от Дойранската епопея, информира БТА.

По думите му разединението за 30 години ни е довело дотук - да сме най-бедната държава в Европа и най-изчезващата нация. Според него рецептата за преодоляване на кризата е ясна - общонационални цели и единство на нацията. "Всичко друго са празни приказки, партийни боричкания. Гледали сме ги 30 години. Това не е от вчера, не е от два месеца - от 30 години едно и също", допълни той.

Попитан за възможността да се осъществи диалог между премиера и президента с негово посредничество, той посочи, че премиерът е казал, че е готов на диалог, но президентът е повторил тезата си за безусловна оставка и никакви разговори. Това е политиката в България, подчерта Каракачанов и даде примери с Полша, Унгария, Чехия и други държави, намерили изход от разединението в своите страни. Само ние тук си търсим легенди, за да бъдем различни, смята той.

Помолен за прогноза за страната за следващите месеци Каракачанов заяви, че "на световната конюнктура трудно можем да влияем и когато в Европа има една истерия покрай коронавируса, това ще се отразява и върху българската икономика". Той е убеден, че в момента в България пораженията са сравнително малко, в сравнение с икономиката на някои големи държави - и като човешки поражения и като икономически.

"Трябва да имаме много по-адекватни и бързи мерки. Това, което говорихме от ВМРО през април, трябваше да се случи веднага - позабави се. В туризма трябваше да има ваучери за около 350 милиона - щяхме да го подпомогнем по-пълноценно, малките заведения - също", допълни той.

Всички видяхме едно - при подобни ситуации ние можем да разчитаме само на себе си, изтъкна Каракачанов. "Къде отидоха тези великани на мисълта, които 30 години ми говорят за гражданите на света. Можем ли да бъдем такива - не, защото има ограничения. Трябва да се заложи на нашите собствени възможности - да не сме зависими и да чакаме чужда помощ. При положение, че 70 процента от храните, които ползваме са внос, не трябва ли да се замислим, че трябва да си организираме собственото земеделско производство по друг начин, а не както е сега", попита той.

Според него българската хранително-вкусова промишленост е почти унищожена. Той даде пример с производството на колбаси в България, което е с 80 процента внос на замразени меса.

"При една сериозна ситуация в света, тази промишленост ще спре. Сега имаме под 1 милион овце в България, 1990 г. са били 10 милиона, а 1944 г. - 14 милиона. Държавата, която изнасяше по 2-3 милиона агнета за арабския свят, в момента не може да задоволи с агнешко месо собствения си пазар. Този модел на земеделие облагодетелствува един малък кръг от хора, до които стигат субсидиите. Вероятно облагодетелствува и част от политиците, които са в тази схема, но това не обслужва държавата и хората и не е добро. Нормално ли е земята на България да се държи от 300 човека и да се отглежда царевица, пшеница, слънчоглед и в последните години - рапица. Къде е овощарството, къде е зеленчукопроизводството.

В Плевен министърът на отбраната Красимир Каракачанов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов участваха в тържественото честване на 102-ата годишнина от Дойранската епопея.

Преди 102 години войните от 9-та Плевенска дивизия, начело със славния български генерал Вазов, записаха златни страници в българската военна история, заяви в словото си министър Каракачанов. Той подчерта, че историята ни е съпроводена с войни и сражения за запазване на българската държава и осъществяване на българските национални идеали.

"България влезе в Първата световна война не по политически причини, а за да осъществи националния идеал, завещан със Сан Стефанския договор - всички български земи да бъдат обединени в една държава, всички българи да живеят свободни под своята власт. Политиката на великите сили веднага след Освобождението на България след балканските войни доведе до разпокъсване на българската общност. Българите в Македония, Тракия и Добруджа бяха поставени под чужда власт - над 2 милиона души при тогава 6 милиона българска държава. Именно затова влезе България в Първата световна война - за освобождението на тези 2 милиона българи и за осъществяването на един голям национален идеал", посочи министърът на отбраната.

Той отбеляза, че войните от 9-та Плевенска дивизия именно на позициите при Дойран са се окичили със слава, но и са дали хиляди жертви, чийто кости все още се намират по бойните полета.

"Тези хора заслужаваха своя паметник. Радвам се, че миналата година успяхме с общи усилия да изградим достоен паметник на войните от Плевенската дивизия, загинали във всички войни. Тези хора заслужава да бъдат помнени, уважението на цялото българско общество", заяви още Каракачанов.

Той подчерта, че това е най-хубавият български военен паметник и че се надява "да стане традиция на този ден всички българи - без разлика от партийна, идеологическа и друга принадлежност, да бъдат поне един час българи и тогава партийци или активисти. Това е смисълът на този паметник".

Пред внушителния монумент бе отслужена панихида в памет на загиналите 2606 офицери и войници и бяха положени венци и цветя. Министър Каракачанов награди за народополезна и патриотична дейност ръководители на ученически гвардейски отряди. Прозвуча химнът на България, изпълнен от оркестър на Военновъздушните сили и изпят от Люси Дяковска.

В тържеството участваха депутати, областният управител Мирослав Петров, кметът на Плевен Георг Спартански, Сдружението "Героите на Дойран", членове на НД "Традиция", много граждани.

Преди словото на министър Каракачанов имаше викове "Оставка", на които той отговори, че се чуват слабо.

Добавете коментар

Електронната Ви поща няма да бъде публикувана. Задължителните полета са маркирани с *

Откажи

0 Коментар

Най-новото

Актуални теми

Вишка се обърна в ж.к. „Славейков”

Автокасапница в Айтос

Трагедията на пътя край Созопол