Лаборатория „ЛИНА” предлага ново изследване, с което разширява диагностиката на кърлежово преносимите инфекции, а именно видово определяне на кърлеж.

Поради факта, че видовото определяне на отстранения кърлеж е от съществено значение за насочване на медицинските специалисти за правилно диагностициране и лечение на пациентите, „ЛИНА” въведе това морфологично изследване. В лабораторията кърлежите се изследват от опитния билог Валентина Бяндова. Видовото определяне се извършва въз основа на таксономични, морфологични и структурни елементи на всеки предоставен в лабораторията екземпляр, но не дава отговор за заразеност на кърлежа.

Ухапването от кърлеж обикновено е безболезнено, затова често остава незабелязано. Заразяването на човек става чрез ухапване от заразен кърлеж, чрез смачкване с пръсти или попадане на съдържимото на кърлежа през конюнктивата.

За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на забития кърлеж е най-добрата профилактика. Възможно е заразяването да стане само часове след захващането на кърлежа. Сред инфекциозните заболявания, предавани с кърлежи, най-голямо значение у нас имат Лаймската борелиоза (Лаймската болест) и Марсилската треска. Кримската-Конго хеморагична треска е много тежко заболяване, но с ограничено разпространение. Кърлежите разпространяват и причинителя на Ку-треската, хеморагична треска с бъбречен синдром, кърлежов енцефалит и др.

Специалистът съветва при възможност сваленият кърлеж да бъде цял. Той се поставя в сухо шишенце или в спирт и се носи за изследване в лабораторията. Не трябва да се размачква. Заключението за вида на кърлежа излиза до 2 работни дни. Това изследване дава заключение единствено за вида на изследвания кърлеж и какви болести пренасят кърлежите от този род, но не и дали конкретният екземпляр е заразен.

Видове болести, които кърлежите пренасят

Лаймска болест

Лаймската болест е една от най-разпространените предавани инфекции с кърлежи в България.
Болестта е типичен пример за зооноза. В природата за резервоар на инфекцията служат различни диви и понякога домашни животни, включително и някои гнездящи на земята птици (общо около 300 вида). Бактерии са намирани в горски и полски гризачи, елени, коне, кучета и други. Благоприятни региони за резервоарните гостоприемници и векторите на болестта са гористи и влажни местности, не по-високи от 2000 метра над морското равнище. Твърдотелите кърлежи от род Ixodes са преносители на лаймската болест, бартенолозата (фелиноза), бабезиозата, кърлежовия енцефалит и кримската треска. Те се заразяват с бактериите и вирусите при паразитиране върху резервоарен гостоприемник (заразено животно) и чрез ухапване предават инфекцията на други животни и в частност на човека. Заразените кърлежи са в състояние да предават борелиозата на собственото си потомство. Доказано е трансовариално (т.е. през яйцето) предаване на причинителите на лаймската болест при кърлежите.

Борелиозата е разпространена в североизточната умерено- континентална част на САЩ, в райони на Централна Азия и Южна, Централна и предимно Северна Европа. Поради непоносимостта към по-топъл климат, най-засегнати в Европа са скандинавските държави и централните планински части на континента. Болестта се среща и в България - около 700 случая годишно (около 12 на 100 000), най-често при деца и възрастни между 45– 65 години. Наблюденията показват, че съществуват природни огнища в Бургаска, Варненска, Шуменска, Великотърновска, Видинска и други области.

Ухапването от кърлежи е най-често през летните месеци, като нимфите са най-активни от средата на май до средата на август, а възрастните кърлежи от август до ноември. Между 20% и 30% от възрастните иксодови кърлежи и 10% от нимфите им са заразени с причинителите на Лаймската болест.

Механизмът на предаване на заразата при това заболяване е трансмисивен, с преносители кърлежи от род Ixodes. Заразяването на човека става основно от ухапване на инфектирани кърлежи. В САЩ заразяване става основно с кърлежите Иксодес скапуларис (Ixodes scapularis) и Иксодес пацификус (Ixodes pacificus). Кърлежът Иксодес дамини (Ixodes dammini) е заразен с борелията до 100%. В Европа това е кърлежът Иксодес рицинус (Ixodes ricinus) кърлеж по овцете, а в Азия е Иксодес персулкатус (Ixodes persulcatus).


Твърдите кърлежи Ixodes Ricinus са най-често срещаните в България, както и по света. Те са мънички, паразитират по овце, крави, едри домашни и горски животни. Трихостови са и се развиват за 2-3 години. Ларвите и нимфите се прицелват в дребни гризачи и животни. Иксодовият кърлеж обитава пасища, гори и планини, но напада също жилищни, градски площи и паркове. Паразитира главно в началото на пролетта и в късната есен. Пренася Лаймска болест (Лаймска борелиоза), кърлежов енцефалит, туларимия и др.

Марсилска треска

Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието.

Причинител Rickettsia conorii. Естествен резервоар и преносител на заразата е кучешкият кърлеж Rhipicephalus sanguineus и R. sinus и др.

Rhipicephalus sanguineus (кафяв кучешки кърлеж) паразитира по кучета, но в отсъствието им напада котки, дребни животни и хора. Развива се по-бързо и до четири месеца може да стане възрастен. Активен е в късна пролет до ранна есен и може да снася два пъти годишно. След напиването с кръв, женските полагат хиляди яйца по цепки и пукнатини в кучешката колиба или по дупки в стените. Той напада три приемника, като харесва равнинни терени и райони, близки до вода. Преносител е на марсилска треска, пироплазмоза по кучетата и др.




Кърлежът от рода Dermacentor marginatus (кучешки кърлеж) е по-едър, живее сред ливади, дървета, пасища и тревни терени. Той напада хищници, кучета, дребни животни, таралежи и др. Обичайно се развива за година. Преносител е на кърлежов енцефалит, Марсилска треска, туларемия, Ку-треска, пироплазмоза по кучета и др. Кучешкият кърлеж има отличителна емайлирана шарка по гърба и тялото.

Заразените кърлежи са в състояние да предават рикетсията (Rickettsia conorii) на собственото си потомство. Доказано е трансовариално предаване на причинителя при кърлежите.

Заразяването на човек става при ухапване от кърлеж или през лигавицата на очите със замърсени ръце след смачкване на кърлеж. Ухапването не е съпроводено с болка и сърбеж, поради което остава незабелязано.

Болестта има лятна сезонност, поради най- голяма активност на кърлежите. Заболяват лица от всички възрасти, но най- вече деца от 3 до 14 години.

В епидемичните райони, какъвто е Бургаският, такива случаи могат да се срещат и целогодишно

Кримска-конго хеморагична треска

Кримска-конго хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекциозна болест, пренасяна с кърлежи. Заболеваемостта от КХТ в ендемичните райони е спорадична. Заболяването се среща през пролетно- летния сезон и в строга зависимост от активността на кърлежите преносители. Те са от род Hyalomma- Hyalomma pl. plumbeum. Младите форми паразитират на зайци и птици, а възрастните (имаго) на селскостопански животни. Среща се само в няколко области на страната - Шуменска, Великотърновска, Бургаска, Старозагорска, Сливенска, Пазарджишка, Хасковска и Кърджалийска.


Спорадични инфекции при хора са свързани обикновено с ухапване от кърлежи, принадлежащи към род Hyalomma

Освен чрез ухапване от кърлеж, заразяването може да стане и при допир с кръвта на болния по време на неговото изследване, обслужване или при медицинска манипулация.

Ку-треска

Заболяване с природна огнищност. Ку треска - причинител Coxiella burneti. Резервоар на коксиелата в природата са над 60 вида топлокръвни животни и много видове кърлежи. Основен резервоар на причинителя на Ку-треската са селскостопанските животни - главно крави, кози, овце. Заразяването на домашните животни става от естествено инфектираните кърлежи в природните огнища. Болните животни отделят заразата чрез секретите и млякото си, през родовите пътища при аборти и раждания. При тях инфекцията обикновено протича без клинична проява по време на размножителния период на животните чрез родилните ципи и околоплодните води се отделят голям брой от причинителите на болестта. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя или при консумиране на заразени продукти.
Кърлежите поддържат природната огнищност.