Панагюрското златно съкровище е звездата на изложбата ”Лукс и власт: от Персия до Гърция”, подредена в Британския музей в Лондон, пише английския в. ”Телеграф”.

Златното съкровище се споменава с възторг от арт критиците на експозицията, състояща се от около 160 артефакта.

Тракийските ритони са определени като "сърцевината на елинските наслади" от арт критикът Джонатан Джоунс във в. "Гардиън". "Прелестните тракийски предмети са заемка от Националния исторически музей в София и служат като изкушаваща амалгама между гръцката и персийската култура", пише критикът.

"Съдовете от българското съкровище брилиянтно комбинират гръцки и персийски теми", пише Джоунс. Той изтъква ритоните с класически фриз, голите богове върху съдовете с бичи глави и съд във формата на гръцка амфора с два танцуващи кентавъра за дръжки.

Панагюрското златно съкровище замина за британската столица на 11 април. Изложбата беше открита на 3 май в присъствието на българския вицепремиер Илияна Йотова и на служебния министър на културата Найден Тодоров.

Тя ще продължи до 3 август в британската столица.

Панагюрското златно съкровище е тракийски, античен, златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е на 8 декември 1949 г. на 2 км от гр. Панагюрище от братята Дейкови.


Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил използван за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.

Състои се от 9 златни предмета – една фигона и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските жреци.