Българо-френски екип възобнови разкопките на една от най-значимите тракийски крепости край древна Аполония (дн. Созопол) - „Малкото кале” след повече от 45 години. Крепостта е създадена през раножеляната епоха (VIII – VI век пр. Хр) от скирмияните (просоядци), споменати в по-късните исторически източници като асти. Животът в нея продължава около тринадесет века - до началото на V век след Христа с известни прекъсвания.

Проучванията са подновени след договор за културно сътрудничество и научен обмен между „Музеен център” Созопол и Лувър – Франция. В него се включи екипът на археолозите: Теодора Богданова, Димитър Недев - Археологически музей Созопол и Александър Баралис – Лувър и Магюлон Бастид от университета в Марсилия.

Изследванията, продължили повече от месец, разкриха двуделна жилищна сграда с площ около 120 м2, датирана през втората половина на II – нач. на I век пр. Хр. Интересен факт е, че при унищожаването ѝ покривът е паднал на място, за което свидетелстват големи акумулации от антични керемиди и калиптери, някои от които с печати на производителя. В едно от приземните помещения са открити монети на Аполония, хромели и керамични тежести за стан, което предполага неговите стопански функции.

Експертите проучиха и трасето на северната крепостна стена. Изследванията на културните пластове, доказаха устойчиво хилядолетно развитие на крепостта. А според специалистите, регистрираният в най-ранните нива плътен горял слой свидетелства, че в края на ранножелязната епоха - VI век пр. Хр. селището е пострадало от пожар. На този етап не може да се твърди дали опожаряването е от битов характер или следствие на военен конфликт, въпреки откритите в контекста множество каменни бойни топки. Пластът е добре датиран с керамика украсена с типичната за епохата врязана украса и излъскана повърхност.

В резултат на инвазията на римската република по бреговете на Западното Черноморие, крепостта запада и е изоставена. Следи от повторно заселване са документирани от периода на втората половина на IV до началото на V век. През това време са датирани голяма част от откритите монети и три лампи, едната от които с релефно изображение на гълъб с маслинова клонка, декорирана в стила на ранохристиянската символика.

„Резултатите от проучванията на международната археологическа експедиция през 2020 г. са повече от обнадеждаващи и дават основание научния проект да продължи през следващите години“, категорични са археолозите.