„Горан беше добро момче, което не заслужаваше да си отиде по този начин. Дано справедливостта възтържествува и виновниците си понесат последствията. Не само тези, които са обвинени, защото според мен има и други виновни-на по-високо ниво. Ако са истински мъже, нека си признаят.“ Това заяви пред днес пред съда затворникът Иван Радев, призован като свидетел в процеса за нелепата смърт на Горан Горанов. 32-годишния бивш европейски шампион по борба за кадети загина в изолирана килия на 25 март 2017 г. Под наказателна отговорност са повдедени двама надзиратели- Стилиян К. и Ангел М. Според държавното обвинение, за времето от 07.00 часа до 07.30 часа на 25 март, като надзиратели в затвора в Бургас чрез бездействие, по непредпазливост са причинили смъртта на Горанов. Двамата обвиняеми, въпреки че са били длъжни, не са изпълнили законовото си задължение да осигурят защитата, безопасността и сигурността на лишения от свобода.

Днес в съда в хода на процеса бяха призовани шестима затворници. А те разказаха за ужасяващите условия зад решетките. И разкриха шокиращи подробности от последните дни на Горан.

„Още от връщането му от затворническата болница в Ловеч, бяхме настанени в килии една до друга. Горан беше изолиран в килия без шкаф, без легло, без прозорци. Решетката беше заварена. Имаше кофа за уриниране, която стоеше между вратата и решетката, която не можеше да я достигне. А за фекалиите използваше чиния… “, разказа Иван Радев. „Горан нито веднъж не е проявил неуважително поведение. Не е бил наказван“, твърди той. По-нататъшния му разказ пред магистратите разкри зловещи детайли от битието на Горан в затвора.

„В продължение на три месеца имаше проблем с парната инсталация. Лично аз съм забелязал пукнатини по тръбите и по парното. Във времето, когато то се пускаше- сутрин, обед и вечер, излизаше пара с повишено налягане. Върху радиатора му беше хвърлен дюшек, който да спира парата. Последните дни от живота си, той агонизираше от болки в ставите. Крещеше от болка...Искаше да отворим капандурата на килията, за да може да диша, молеше за помощ…Лично аз съм поставял пред началството въпроса, защо килията му не се отваря и той не беше пускан сутрин, дори в часовете за тоалет.. Ако знаех, че ще се стигне до този край, щях да изкъртя вратата на килията му…“.

Рано сутринта във фаталния ден лишените от свобода били разбудени от виковете на Горан. Затворниците чули как той агонизира, как молил да му бъде отворена вратата. Служителите в затвора се запечатала завинаги в паметта на лишените от свобода:

Ако отвориш вратата, се оправяй сам.

Така в седем сутринта водна пара под налягане с температура 140 градуса по Целзий буквално свлякла кожата на Горан и той издъхнал в адски мъки. Експертното заключение сочи, че смъртта е настъпила след като дихателните му пътища са били попарени.

Процесът продължава. Иван споделя, че след трагедията, за да мълчи, бил преместен в друг затвор.