53-годишният Георги Дончев от сунгурларското село Прилеп живее като в затвор в собствения си дом, тъй като не може да ходи сам. Мъжът обитава малка, изключително скромна стаичка, в която има легло, маса, телевизор, печка с дърва, два стола и най-важното – икона, пред която всеки ден се моли. Въпреки сериозното си здравословно състояние, той обаче не губи надежда и вярва, че един ден отново ще бъде на крака.

Георги страда от мускулна дистрофия, болест, която през годините прогресира. Той не е знаел за заболяването до уволнението си от казармата. „След това отидох в Бургас за медицинско свидетелство, защото исках да ставам професионален шофьор. Вървях към Трета поликлиника, когато забелязах, че на пръсти мога да стъпвам, но на пети - не мога. Лекарят ми каза, че имам проблем. Питах го какъв, не можех да повярвам, че такова нещо на мен може да се случи. Започнах да ходя по лекари и изпаднах в шок и ужас. Бил съм на прегледи в Бургас и София. Казаха ми мускулна дистрофия, но какво е това – никой не ти казва. Само ми заявяваха: „Това не може да се лекува“. И толкова.“, разказва Георги. Докато болестта е била в ранен стадий е работел в две предприятия в Бургас - „Черноморка“, след това малко в „Победа“, а после на частно изработвал плетени масички и столове.

От няколко години обаче мъжът не може да се изправя вече сам. „Вече съм затворник, не съм излизал години. Телевизорът ми е единствената връзка със света. Идва едно момче и ми помага да стана, отивам до иконата, моля се и си правя гимнастика, колкото ми позволяват силите.“, разказва за трудното си ежедневие Георги. Местните жители му помагат, доколкото могат, но той си поставя голяма цел.

Въпреки трудностите, които за 30 години биха съсипали всяка надежда у други хора, той днес иска да се лекува и вярва, че един ден ще може да върви сам. Иска помощ и начин, по който да проучи дали съществуват възможности за лечение в чужбина. В негова подкрепа се отзова Пламен Делев – от Дружеството на инвалидите в Бургас, който се нае с проучването на евентуалните начини, по които може да се осъществи мечтата на Георги. „Пътят ще бъде много труден, но трябва да разберем съществува ли някаква възможност за лечение, след което евентуално следват дълги процедури“, каза Пламен, който често поема грижите за болни хора, изпаднали в безизходица.

Сега тепърва предстои да стане ясно дали има надежда за Георги, но впечатляващото е, че въпреки годините страдание, у него тя е жива.