Останките от 45 кораба в българската акватория на Черно море, потънали между IX и Х в., включително съдове, досега познати само на думи, обещават нова информация за търговските пътища, минавали покрай днешните български земи и развитието на средновековното корабостроене. Находките, определени като "един от големите удари на археологията" от петъчното издание на "Ню Йорк таймс", впечатляват с изключителната си цялост, което се дължи на безкислородните условия и слабите процеси на гниене под 150 м, заради което някои го наричат "музей" и "подводна лаборатория" за археология.
Втората експедиция от проекта Black Sea M.A.P ("МАП Черно море") - най-голямото морско археологическо проучване в момента, приключи в края на септември. В продължение на месец корабът "Stril Explorer", снабден с най-модерното оборудване за дълбоководни проучвания, включително прототипи на подводни роботи, извърши геофизично измерване на над 1000 линейни километра от дъното.
3D възстановка на кърмата на "Цветето на Черно море"
[Black Sea M.A.P]
Основната цел на проекта, провеждан от учени от университета в Саутхемптън, Великобритания, съвместно сколегите им от Национален археологически музей, Центъра за подводна археология и още няколко чуждестранни института, изследва праисторическите пластове на дъното на Черно море, залети след края на последния ледников период. Корабокрушенията, открити и документирани от него, са допълнителен бонус - но предоставят най-добрите, а в някои случаи и единствени модели на
корабите - предшественици на Великите географски открития.
Такъв е средновековният западносредиземноморски кораб от "кръгъл" тип, открит на 800 м дълбочина в изумително добро за археолозите състояние. За съда, който учените датират към XIII-XIV в., досега бе известно единствено от писмени източници. "За този кораб, предшественик на бъдещите галеони, се знае твърде малко - няма дори изображения, какво да кажем за запазени части. Това наистина е световно постижение", каза директорът на Националния археологически музей Людмил Вагалински. "Не би било преувеличение, ако кажем, че Европа е навлязла в модерността благодарение на тези кораби", казва ръководителят на експедицията д-р Джон Адамс.
Компютърна 3D възстановка на средновековния "кръгъл" кораб, познат досега единствено от исторически източници - световно откритие според доц. Вагалински.
[Black Sea M.A.P]
Отвъд този и още един византийски съд, датиран от X-XI век, повечето от корабокрушенията са от османско време. Турски кораб, спечелил си прякора "Цветето на Черно море", смайва учените със запазени въжета и изкусна дърворезба на флорални мотиви. Въпреки вековете под вода е възможно из корабокрушенията да бъдат открити десетки непокътнати обекти, включително писмени документи, посочва археологът Брендън Фоли пред "Ню Йорк таймс". Той и други външни на проучването специалисти определят изследването като голям пробив в изучаването на древните търговски пътища и подема на средновековните италиански градове-държави.
"Подводен музей"
Брендан Фоли, а и други търсачи на морски съкровища отдавна предполагат, че дъното на Черно море е нещо като "музей" на древното корабоплаване, на чиято площ лежат "десетки хиляди изгубени кораби", консервирани в безкислородната му среда. Людмил Вагалински е по-умерен с числата и метафорите. "За покритата от изследването част корабокрушенията не са толкова многобройни. Учудващо е и че не откриваме съдове отпреди IX - XI в. Трябва да си отговорим защо е така." Корабокрушенията са много дълбоко и всъщност не биха могли да бъдат видени без апаратурата на Black Sea M.A.P. Ясните изображения на експедицията са всъщност 3D модели, компютърно генерирани на базата на хиляди снимки и данни от подводните апарати.
[Black Sea M.A.P]
Във всеки случай това е първото системно, изцяло научно подводно археологическо изследване на българската акватория - в момента най-голямото в света, което ще даде отговори на отдавна задавани въпроси. То е тригодишно, а след това предстои още година анализ на данните. Финансирано е от британската фондация Expedition and Education Foundation (EEF)./dnevnik.bg
0 Коментара