Опасност от мощно мъртво вълнение, което неусетно тегли навътре, има по морето до края на седмицата. На 4-и вече беше бурно с особено големи вълни по Южното Черноморие. Причината е в традицонните по-динамични атмосферни процеси в края на първата десетдневка на август. Висока вълна се очаква и в началото на следващата седмица. Тогава над западната половина от страната ще проникне малко по-хладен въздхух и температурите ще паднат с 3-4 градуса. Август по принцип е летният месец с най-високи вълни и най-много жертви по морето.

Когато вълните станат по-големи, както е през август, тогава опасността от водни инциденти нараства многократно. Ако посетителите на плажовете се съобразяват поне с четири от опасностите, 90% от водните инциденти няма да се случват.

Първата опасност при големи вълни е тяхната ударна сила в зоната на тяхното разрушаване. Там невнимателният може да бъде грабнат от вълната и запратен към плиткото дъно с опасност да си счупи гръбнака и да бъде влачен и премятан. Когато в прибойната зона дъното към брега постепенно се покачва, вълната също постепенно намалява скоростта си от триенето в него, губи голяма част от мощта си и пристига на брега с малък устрем. Така е най-често в зоната на пясъчните плитчини. Но това не прави вълната напълно безопасна. Особено ако е по-голяма, тя навсякъде представлява заплаха за къпещия се.

Втората голяма опасност е т.нар. придънно течение. Там, където вълната преминава през по-дебел воден слой, триенето с дъното е по-слабо, тя съхранява голяма част от енергията си, разбива се с мощ на самия бряг и изстрелва нагоре по склона му голямо количество водна маса. Само след секунда-две тази покачила се водна маса с устрем се връща обратно в морето, като образува опасно придънно течение с посока навътре в морето. В някои случаи подобни вълни могат да ударят и да повалят дори и възрастен човек. За малките деца, играещи си на брега и оставени без надзор, те са изключително опасни, защото водната маса при оттичането си може да ги завлече в морето и да бъдат подхванати от придънното течение.

Третата голяма опасност е силното придърпване на вълните навътре към морето около зоната на пречупването им. В плитчините, за разлика от дълбоките води, водните частици на вълните вече не се движат по кръгова орбита, а по елиптична. При преминаването на всяка вълна първо гребенът осъществява избутване към брега, а после, при ниската й част, има дърпане навътре. Всеки, който е заставал срещу голяма вълна в момента на пречупването й, е усещал това придърпване, което води до неволно пристъпване на крачка-две и отиване към по-дълбокото. И така след всяка вълна неусетно се преместваме все по-навътре в морето. Тази ситуация е особено опасна за неможещите да плуват, когато са застанали на дълбочина до гърдите и малко преди пречупването на вълните, за да избягват удара при разрушаването им. Там обаче те са на границата на възможностите си и първата неравност по дъното може да се окаже фатална за тях.

Четвъртата и най-голяма опасност е т.нар. разривно течение, което спасители и деятели по водно спасяване неправилно наричат мъртво вълнение. Особено там, където в морето до брега има пясъчни плитчини, дори и при малки вълни с височина на гребена от 50-60 см се образуват такива течения. Но колкото по-големи са вълните, толкова по-бързи и по-мощни са разривните течения. Вълновият процес води до пренос на вода до брега, където нивото на водата става по-високо. В природата обаче не може в едната част на водната площ нивото продължително да бъде по-високо. Стане ли това, по гравитация започват процеси на изравняване. В случая водата се оттича в посока на най-малкото съпротивление, а това са местата, където дълбочината е най-голяма.