България продължава да бъде държавата с най-големи различия в разполагаемите доходи в Европейския съюз. През 2025 г. коефициентът на Джини у нас достига 37,7 при средна стойност от 29,2 за ЕС, показват данните на Евростат за доходите и условията на живот.

Разликата от 8,5 пункта спрямо средното европейско равнище поставя страната на последно място по равномерност на доходите. Макар показателят да се подобрява спрямо 2024 г., когато е бил 38,4, България продължава да отчита най-сериозното доходно неравенство сред държавите членки.

На противоположния полюс е Словакия с коефициент на Джини от 23,0. Следват Белгия с 23,4 и Чехия с 24,0. Сред страните с високи стойности са още Латвия с 35,6 и Литва с 35,5. Средният показател за ЕС също се понижава леко - от 29,4 през 2024 г. до 29,2 през 2025 г.

По-високите доходи не означават по-малко неравенство

Коефициентът на Джини измерва степента на неравномерност при разпределението на доходите. Стойност от нула означава пълно равенство, при което всички разполагат с еднакви доходи, а стойност от 100 показва крайна концентрация на доходите в един човек.

Колкото по-висок е коефициентът, толкова по-големи са различията в разполагаемите доходи на домакинствата след отчитане на данъците и социалните трансфери.

Това означава, че увеличаването на доходите само по себе си не гарантира по-справедливо разпределение на финансовите ресурси. Дори когато материалното положение на част от населението се подобрява, неравенството може да остане високо, ако ползите от икономическия растеж се разпределят неравномерно между различните социални групи.

Данните на Евростат показват, че през 2025 г. медианният годишен еквивалентен разполагаем доход в ЕС достига 22 638 стандарта на покупателната способност (PPS) на човек. От тази сума 6274 PPS се формират от социални трансфери, включително пенсии, а 1694 PPS са от трансфери извън пенсионните плащания.

Стойностите подчертават значението на социалните механизми за подкрепа на доходите. Въпреки това общоевропейските данни не са достатъчни, за да се направи еднозначен извод за ефективността на тези механизми във всяка отделна държава.

Рискът от бедност намалява

Друг показател на Евростат отчита подобрение по отношение на риска от бедност в Европейския съюз. Делът на хората, изложени на такъв риск, измерен спрямо фиксирания праг за 2019 г., намалява от 16,5% през 2019 г. до 13,0% през 2025 г.

България регистрира спад от 15,3 процентни пункта до 7,3% - едно от най-значителните понижения сред страните членки. По-голямо намаление има в Румъния, където показателят спада със 17,4 пункта до 6,4%.

Този резултат обаче не противоречи на високото доходно неравенство в България. Двата показателя измерват различни аспекти на икономическото положение на населението. Рискът от бедност спрямо фиксиран праг проследява как се променя делът на хората с доходи под определено равнище, докато коефициентът на Джини показва колко неравномерно са разпределени доходите като цяло.

Затова намаляването на риска от бедност не означава непременно, че разликата между най-богатите и най-бедните се е свила.

Данните очертават сериозно предизвикателство пред България: подобряването на жизнения стандарт и по-равномерното разпределение на доходите са две различни задачи. Въпреки отчетения напредък по отношение на риска от бедност страната продължава да има най-високото доходно неравенство в ЕС, което показва, че икономическите ползи не достигат в еднаква степен до всички домакинства.