Двама българи бяха заподозрени и задържани вчера за предполагаемия опит за атентат в Мюнхен. Според АРД има сериозни индикации, че извършителите може да са "агенти за еднократна употреба".

В нощта срещу четвъртък, 3 септември, в Мюнхен свидетел вижда как от минаваща кола биват хвърлени запалителни устройства към строителната площадка на компания от отбранителния сектор и уведомява полицията. Тя бързо пристига на мястото, а малко след това двамата заподозрени за предполагаемия опит за атентат - 38-годишен мъж и 28-годишна жена, и двамата с българско гражданство, са задържани на бензиностанция. Оттогава те са в ареста.

Междувременно булевардният германски вестник "Билд" съобщи, че в рамките на разследването по случая в четвъртък сутринта специални части са щурмували жилището на трети българин в Унтерхахинг. Малко след това обаче разследващите уточняват, че 55-годишният мъж не е заподозрян за предполагаемия опит за атентат. Не е известно дали разпитът му има някаква връзка с двамата заподозрени.

От Министерството на външните работи на България отговориха в запитване на "Дойче Веле" за двамата задържани българи, че следят случая.

"Генералното консулство на Република България в Мюнхен е в пряк контакт с компетентните германски институции, които потвърдиха самоличността на задържаните лица. По информация на германските власти разследването е в начален етап и продължава изясняването на фактите и обстоятелствата по случая. Към момента мотивите и конкретната цел на инцидента, както и степента на съпричастност на задържаните лица, са предмет на разследването."

Хибридна атака на Русия?

Според информация на берлинското студио на германската обществена медия AРД, германските служби за сигурност разполагат със сериозни индикации, че може да става дума отново за руска хибридна атака, извършена от т.нар. "агенти от ниско ниво" или "агенти за еднократна употреба".

Това са хора, които са наети от подставени лица на руските спецслужби - т.нар. проксита, за да изпълняват задачи срещу заплащане. Те може да бъдат наети за фотографиране на конкретни обекти, но може да им бъде поръчано и провеждането на саботажни операции.

В отговора си до ДВ от българското външно министерство не споменават нищо във връзка с подозренията за руска следа.

Все повече саботажи след руската инвазия в Украйна

Преди броени дни федералното правителство обвини Русия за опита за атентат на летище Лайпциг, който вероятно е бил насочен срещу украински транспортни самолети "Антонов". Берлин обяви, че и той вероятно е бил извършен от "агенти от ниско ниво" или "еднократни агенти". При него са били използвани дронове, снабдени с експлозиви. Оттогава насам страната е в повишено ниво на готовност.

Откакто Русия нахлу в Украйна и Германия започна да оказва военна подкрепа на нападнатата страна в усилията ѝ за отбрана, се наблюдава поредица от саботажни инциденти, за които се предполага, че са дело на руските спецслужби.

Страхуват ли се германците от Русия?

В рамките на т.нар. Дойчландтренд на телевизия АРД (социологическо проучване по различни теми, вълнуващи германците), тази седмица на участниците е бил зададен следният въпрос: Представлява ли Русия риск за сигурността на Германия? "Да", отговаря мнозинството в представителното проучване, проведено от Infratest dimap.

56 процента смятат, че сигурността на Германия е много силно или силно застрашена от Русия. А за 39 процента заплахата е слаба или въобще няма такава. Делът на интервюираните, които смятат, че от Русия не произлиза заплаха за Германия, е особено голям в редиците на привържениците на "Алтернатива за Германия".

Инцидентът в Мюнхен не е бил неочакван

Предполагаемият опит за атентат в Мюнхен явно не е бил напълно неочакван за полицията. Според информация на AРД в този случай съществува връзка с ареста на 33-годишен украински гражданин в Тюрингия в началото на август, извършен от служители на регионалната Криминална служба. Както съобщи мюнхенската главна прокуратура няколко дни по-късно, мъжът е обвинен, че през юни е направил снимки на територията на военнопромишлено предприятие в Бавария и ги е препратил на своя поръчител. Смята се, че това е било част от подготовката на саботажна операция. Възможно е той да е имал подобна поръчка.

Редица арести за шпионаж и подготвяне на саботажни акции

АРД посочва, че предприятията от отбранителната промишленост се считат за особено изложени на риск, особено ако са ангажирани с военната подкрепа за Украйна. През март главният прокурор на Германия разпореди ареста на две лица – румънска гражданка в Северен Рейн-Вестфалия и 43-годишен украинец в Испания, който междувременно е бил прехвърлен в Германия. И двамата са обвинени, че са шпионирали баварския производител на дронове "Донаущал" и частния дом на управителя на фирмата.

В началото на юли стана известно, че на унгарско-сръбската граница са били задържани две лица, които също са заподозрени, че са били наети от руска разузнавателна служба. Твърди се, че те са пътували към Германия с експлозиви и дрон. И в този случай службите за сигурност разследват подозрението, че целта може да е била германска компания за производство на оръжие в Бавария.

Германия през 2026: 165 предполагаеми саботажни акции

Германските медии НДР, ВДР и "Зюддойче Цайтунг" разполагат с поверителен доклад на Федералната криминална служба, от който става ясно, че от януари до края на август 2026 властите са регистрирали вече над 165 случая на предполагаем саботаж в страната. Към тях се причисляват и "случаи на шпионаж без използване на дронове".

Според доклада от началото на годината полицейските служби са установили общо 112 престъпления, свързани с шпионаж: в повече от 60 случая става дума за т.нар. "застрашаващо сигурността заснемане", например неразрешено фотографиране на военни съоръжения или въоръжение. В 26 други случая дори се подозира шпионска дейност с цел саботаж. Регионите, в които са регистрирани най-много случаи на шпионаж, са: Бранденбург с 23 престъпления, следван от Северен Рейн-Вестфалия и Шлезвиг-Холщайн с по 21 престъпления, и Долна Саксония с 15 престъпления.

Броят на подозрителните наблюдения на дронове също остава на високо ниво. От януари до края на август в цялата страна са регистрирани 747 случая: при това са преброени 1068 дрона над обекти от критичната инфраструктура, военни съоръжения и предприятия за производство на оръжие.