България си взима последно сбогом с вратаря на републиката и легендарен капитан на националния отбор по футбол Борислав Михайлов. Поклонението се състоя в храм "Света София", където множество хора от футболния и обществения живот се събраха, за да го изпратят в последния му път и да си спомнят за постиженията му.

Михайлов почина на 31 март на 63-годишна възраст, след дълъг период в медикаментозна кома, настъпила след тежък инсулт. Близо 130 дни след като беше приет по спешност в болница, той така и не успя да излезе от изкуствената кома.

Борислав Михайлов беше сред най-емблематичните фигури в българския футбол. Като капитан на националния отбор той е част от историческия отбор на България, който под ръководството на Димитър Пенев достигна до четвъртото място на Световното първенство в САЩ през 1994 година. В кариерата си записва 102 мача за националния тим, а през 1986 година е избран за Футболист №1 на България.

След края на състезателната си кариера Михайлов остава дълбоко свързан с футбола и заема поста президент на Българския футболен съюз в периода между 2005 и 2024 година.

На поклонението дойде семейството на Михайлов, неговата съпруга - Мария Петрова, както и децата му Николай, Елинор и Бисера. Тее пристигнаха заедно със семействата си, за да приемат съболезнования.

За последно сбогом дойдоха и момчетата от "златното поколение" - Христо Стоичков, Емил Костадинов, Боримиров.

"Винаги ще го помним с усмивка. Дано и поколенията да го помнят, дано да имаме повече такива големи хора като него - големият Боби Михайлов, Капитанът", каза певецът Орлин Горанов.

Венци бяха изпратени и от президента на ФИФА Джани Инфантино, пише Bulgaria ON AIR.

Легендата на българския футбол – Христо Стоичков, сподели своята изповед по адрес на Борислав Михайлов, пише БГНЕС, след като се прости с вратаря:

"Преживяхме много хубави и трудни неща в живота си. Намерихме сили в един от най-трудните моменти да кажем "Дотук, продължаваме напред!" В годините ми беше много тежко, защото бях тук и живях с тази мисъл, че ще се повтори прегръдката ни от първия ден. Това е човекът, който ни изведе дотам, където стигнахме – с неговите спасявания и мъките, които изживя като вратар.

Щастлив съм, че Боби изведе България до първата победа на Световно. Той ще остане като човека, който ни обедини. Никога не сме се делели на групи, а Боби направи, така че цяла България да се гордее. През годините много ми тежеше и заради това направихме Боби президент на Фондацията.

Трудни са тези моменти, защото сме израснали заедно. Димитър Пенев даде шанс на много млади момчета. Не се огъна пред никой. Сега тръгна и Боби, а Трифон е там. Болката.

Бил съм с Боби 12 години в националния отбор. Различията останаха в миналото. Бяхме на възраст, на която някои неща трябва да бъдат отстранени. Тежеше ми, че не си говорим и че липсва топлотата. В последните години върнахме прегръдката, целувката и усмивката. Това показа какво сърце има Боби. Ще си спомняме само най-хубавите неща“