Управляващото мнозинство официално даде задна за вдигането на тавана на държавния дълг с до 3,8 милиарда евро. Предложението, което беше внесено между първо и второ четене на удължителния бюджет, бе оттеглено от временната парламентарна комисия по бюджет и финанси след вълна от политически и обществени критики. Депутатите обещаха да го вкарат отново на по-късен етап – вече през Министерския съвет и с нужните разчети.

Тази маневра обаче повдига много по-сериозен въпрос – има ли кабинетът ясна финансова визия, или държавата се управлява според посоката на вятъра?

Днешното решение, обявено от Константин Проданов от „Прогресивна България“, бе опаковано като проява на чуваемост и диалогичност с финансовия министър Гълъб Донев. Истинският прочит обаче е друг. Подобно отстъпление е признак за липса на политическа воля и фискален компас. Границата между гъвкавост и управленска неориентираност е тънка и мнозинството в парламента току-що я прекрачи.

Начинът, по който тези 3,8 милиарда евро бяха предложени и впоследствие изтеглени, предизвиква силно усещане за дежавю. Това е класическото завръщане към модела „Борисов“ от златните години на ГЕРБ, известен в кулоарите като метода „проба-грешка“.

По-паметливите помнят как тогавашните управляващи редовно използваха народни представители, за да прокарват спорни текстове между двете четения на законите, без обществено обсъждане и оценка на въздействието. Ако обществото преглътнеше промяната, тя ставаше факт. Ако избухнеше скандал, Борисов лично се намесваше, за да умиротвори ситуацията, нареждаше оттегляне и обираше пиар дивидентите като „баща на нацията“.

Така през 2014 г. се роди изненадващият опит за служебно прехвърляне на парите за втора пенсия от частните фондове към НОИ, който след икономически отпор бе пренаписан като „доброволен“. По същия начин през 2015 г. бе лансиран абсурдният в първоначалния си вид данък „Уикенд“, а през 2018 г. – рестриктивният Закон за горивата, който изкара дребните търговци на протести и бе спешно замразен за шест месеца по лична заповед отгоре.

Днес „Прогресивна България“ сякаш преписва от същия учебник. Опитаха се да прокарат възможност за теглене на огромни суми без дебат, бяха хванати от опозицията и сега бързат да минимизират щетите.

Когато оттегляш милиарди с аргумента, че ще ги внесеш отново „по-късно и с необходимата обосновка“, ти всъщност признаваш най-важното, че първия път си ги предложил напълно необосновано.


Интересно е, че тази прословута „чуваемост“ на управляващите е силно селективна. Интересно защо бюджетната комисия прояви такъв фин слух за критиките срещу милиардния дълг, но остана напълно глуха за недоволството срещу друга ключова мярка в същия законопроект – орязването на ковид добавките за новоотпуснатите пенсии. Критиките там бяха не по-малко остри и аргументирани, но социалните ножици останаха непокътнати в текстовете.

Парадоксът е още по-видим на фона на другото голямо решение на комисията от днес. Депутатите одобриха сериозни и юридически издържани промени за затягане на контрола върху „особения управител“ в критичната инфраструктура (насочени директно към „Лукойл“). Там държавата показа стратегия, разписа детайлни ежемесечни отчети и въведе съдебен филтър за големите сделки, за да се застрахова срещу бъдещи съдебни искове.

Това доказва, че административен и експертен капацитет има. Защо тогава към държавния бюджет се подхожда по съвършено различен начин – на парче и според Facebook коментарите?

Фискалната политика на една страна, която вече е част от Еврозоната, не може да се управлява като вятърпоказател. Не е нормално сутринта Министерството на финансите да отчита милиарди левове дефицит, на обяд депутатите ти да вкарват тихомълком нов дълг, а следобед да го крият обратно в чекмеджето от страх от критични публикации. Управлението чрез експерименти и постоянни задни предавки може и да спасява пиара на мнозинството в краткосрочен план, но в дългосрочен – оставя държавата без ясна посока. А във финансите това винаги се плаща скъпо.