Поредни забележителни открития ознаменуват втория месец от тазгодишния археологически сезон на Перперикон. Голямата изненада за учените идва с находката на отлично запазена каменна бойна топка за каменометна машина (катапулт или балиста), съобщава ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров. Тя тежи около 15 кг и дава представа за функционирането на най-тежките обсадни машини през периода XII-XIV век.

Особено сполучливо описание на тези страховити съоръжения, сравними за епохата си с днешните артилерийски установки за залпов огън Himers, ни е оставил византийският писател Никита Хониат (1155-1217), който разказва за чудовищната мощ на стенобойните машини, способни буквално да сринат стените на обсадените градове по време на българо-византийските и българо-латинските войни от началото на XIII век. С каменометни оръдия разполагали и защитниците, които чрез тях възпирали нападенията, отбелязва историкът.

Каменометните машини са били произвеждани от висококвалифицирани майстори, много търсени в Европа. През първата половина на XIII век именно във Второто българско царство са се правели едни от най-добрите балисти и катапулти. Никита Хониат споменава, че тежките кръгли снаряди убивали не само с преките си попадения, а и когато, удряйки се в скалите, се натрошавали на хиляди остри късчета като картеч. Тогава те „с бързината на хвърлена стрела се разпръскваха на различни места и бяха жестоко смъртоносно оръжие“, пише средновековният автор.

„Именно такава е откритата каменна бойна топка. Днес можем само да гадаем при коя от многобройните войни за родопския град през XIII-XIV век тя е попаднала в Южния квартал и под мощната крепост на акропола на Перперикон“, казва Овчаров. Сред най-известните сражения са успешната обсада на града от цар Михаил II Асен през 1254-1255 г. и превземането му от цар Иван Александър през 1343 г., когато българският владетел назначава там свой управител на Родопите, посочва той.

В Южния квартал на града също така са проучени още 30 нови гроба от обширния некропол, или Града на мъртвите, който се развива на голямо пространство край главната църква на късноантичния и средновековен Перперикон. „Това е неговата северна периферия, където сред руините на античните сгради вече втора година разкриваме т. нар. „жилища на хобити“. Както и досега сме отбелязвали, този сектор са обитавали най-бедните жители на селището от XIII-XIV век.

За тяхната нищета свидетелстват примитивните жилища, представляващи грубо оформени в древните развалини землянки, покривани със слама и клони. Именно сред тях са вкопани гробовете, направени по християнски обичай. Така живи и мъртви са съжителствали на едно и също място“, обяснява проф. Николай Овчаров.

Тазгодишните разкопки на Перперикон ще продължат с пълно темпо до началото на октомври. В момента се разкриват редица средновековни постройки, а под тях се показват останките на антични и късноантични представителни сгради. /Сега