17 ноември 2022 бе много специален за всички, които имаха удоволствието да присъстват на "Мариус 50 - сборен моноспектакъл" в НХК, Бургас. Великолепният Мариус Куркински поднесе на публиката представление - микс от знаковите моноспектакли, които е играл през годините. От „Дон Жуан“, „Дамата с кученцето,“ „Сънят" до "Български разкази", „Сънят на смешния човек“ и "Черното пиле,“ той преминаваше от образ в образ, всички колоритни, живи и впечатляващи.

Актьорът е истинско явление на българския театрален небосклон. Извън всякакви рамки, ограничения, определения, той трябва да бъде видян в своето царство - на сцената. На него не са му нужни декори и разказвач, който да въведе зрителя в обстоятелствата на дадена творба. Той сам е разказвач и не актьор, а реално "става" персонажа, който играе. Дълбок познавач на човешката душа, мимики, движения, той пресъздава образи с глас, движения, сърце.

С лекота кани бури, мъгли и ветрове на сцената, така че публиката ги усеща. Прегръща, гали, гълчи, преживява и показва с движения всяка дума, в толкова пълнокръвни образи, сякаш те живеят в него и просто за малко им е дал контрола над тялото си и те говорят чрез него. С лекота редува превъплъщенията си в героите на Чехов, Хайтов, Шекспир, Барнс, Платонов, Молиер и всеки нов му стои точно толкова добре, колкото другите.

Заключен в тъмния нощен театър с мислите си за годините и пътя напред, за смъртта и остаряването, така показа себе си гениалният актьор на сцената. Между отделните образи, той за малко влизаше в тази роля - на човекът, който води вътрешен монолог, който зрителите чуват. Между ролите си и сцената, между бъдеще и минало, в размисли за туй що предстои и ценностите на рода човешки, Мариус Куркински е абсолютно перпетуум мобиле с изключителна дарба, която щедро споделя с публиката, докрай.

Сменя образ след образ за частица от секундата, разсмива, като едновременно замисля за важните неща в живота през призмата простичките истини за живота, от големи произведения, на големи разказвачи. Обяснява думички от старо време по непосредствен, забавен, естествено вплетен в ролите начин. Поднася адмирациите си на Валери Петров за великолепните му преводи, след крал Лир на Шекспир пък, поднася на публиката „Пазачът на овесената нива“ на Хайтов. Редува българско и наднационално в човешки образи, с които кани публиката на забава с поуки, като в приказките, получаваш и двете неусетно и естествено.

На 17 ноември в препълнената зала на НХК не звънна нито един телефон. Последната роля, с която Мариус Куркински която сложи край на тези 2 изключително ценни часа, споделени с публиката, бе песента на Шута от „Дванадесета нощ:“ „В живота тъй е, то се знай, Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли ... Но нека с туй да сложим край, А утре пак - добре дошли!“

Подарете си Мариус Куркински. Заради него, трябва да направят Нобел за актьори. Да му връчат орден не „Стара планина“, а „Сърцето на Балкана“. Но всъщност, какво значение имат наградите, когато той владее сърцата на публиката, от всички поколения и като същи диригент диктува ритъма им, застанал на простичката дървена сцена пред тях. Всеки негов жест е покана да вдъхнат живот и изкуство. Поклон, майсторе! Друг като тебе няма нийде по света.

Продуцент на “Мариус 50 - сборен моноспектакъл" е Кирил Кирилов. Продуцентската му къща “Ажур Пико” има портфолио с над 15 постановки с любими български актьори, които се играят успешно в страната и чужбина. Срещата на Бургас с Мариус Куркински се случи благодарение на него и Маруся Русева и нейното „Арт ателие“, което неуморно обживява бургаската театрална сцена с ценни творби, които канят на бягство от ежедневието, в необятните дебри на чудните светове на изкуството.