Бургаският журналист Слави Томов ще представи две книги на писателя Валтер Бенямин. Литературната вечер ще се състои на 27 юни от 18:00 часа в Дома на писателя.

„Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост“.

Това е най-прочутият, най-цитираният, най-използваният текст на Бенямин – един от най-забеле­жителните европейски интелектуалци на ХХ в.

Писан е по време на принудителното изгнание в Париж на бягащия от нацисткия режим германски философ и представля­ва истински програмен текст в теорията на изкуство­то и философската естетика.

Тук Бенямин показва как съвременните техно­логии, правейки възможно масовото възпро­извеждане на произведенията на изкуството, водят до разпад на аурата им – легендарна формулировка, от която тръгва пълната с главозамайващи ефекти история на понятие­то „аура“. Днес то е централно в история­та на изкуството и в естетиката.

Но като обсъжда тази специфична естетическа криза, Бенямин всъщност говори за обществото като цяло и за трансформа­циите във важни полета на чувствителността – усещането за интимно пространство, разбирането за автен­тичност, отношението към минало и бъдеще.

Оказва се, че последиците на тази революция – техническата възпроизводимост – обхващат цялото социално поле, с особен акцент върху политическото. Политизация на естетическото, естетизация на политическото – това са част от допълнителните, осветляващи като при мълния, срезове на съвремието, направени от Беняминовата мисъл в този текст, чието ехо не престава да отзвучава в безброй съвременни рефлексии.

Към критика на насилието

(и други текстове)

През 2022 се навършват 130 години от рождението на един от най-високите умове на европейската духовност – Валтер Бенямин.

Световната хуманитарна общност отбелязва и 100 години от появата на един от неговите най-легендарни текстове: „Към критика на насилието“.

Това е достатъчен повод да се обърнем към студията, макар че специалното ни внимание има и други причини. Част от тях се обяснява от онези блестящи отговори на текста, каквито са давани през десетилетията от мислители с главозамайващ ранг – Жак Дерида, Джорджо Агамбен, Джудит Бътлър… Но вниманието ни е породено преди всичко от актуалността на текста в днешния контекст.

Бенямин пише текста си около две години след края на Първата световна война – на фона на ужасите от нея и с вярата си в необходимостта от радикална социална трансформация. Тук е в зародиш голяма част от неговата философия на историята и на социалното. По преобразуващ начин подрежда „насилие“, „власт“, „господство“, „принуда“, „право“, „справедливост“, „нравственост“, „съдба“, „митично“, „божествено“.

В настоящото издание разширяваме контекста на този легендарен текст, като добавяме доскоро непубликуваните на никой език бележки на Бенямин върху категорията „справедливост“, както и тезите относно същото понятие на приятеля му, прочутия Гершом Шолем.

Заключителната студия на преводача, професор Стилиян Йотов, задълбочава критическото изследване на тези текстове и просветлява контекстите, от които тръгва значимата, влиятелна традиция на коментари около този текст, в която се вписват работи на някои от най-големите световни мислители на съвремието.

Издателство: "Критика и хуманизъм"