Ръстът на минималната работна заплата в 15 сектора от реалната икономика да бъде отложен през 2019 година, настояват от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Това става ясно от работен вариант на документа, с който news.bg разполага. Той ще бъде представен преди Съвета по тристранно сътрудничество.

Заради твърде стръмния ръст на административно определената минимална работна заплата, от АИКБ по принцип искат нейното повишение изцяло да бъде отменено за следващата година. Бизнесът обаче вярва, че решението вече е взето.

"Със съжаление трябва да повторим своето много сериозно съмнение, че повишаването на размера на МРЗ на 560 лева е предрешен въпрос. По тази причина, АИКБ се обръща към правителството и към социалните партньори с предложение за приемане на решение за своеобразна дерогация на размера на минималната месечна работа заплата в застрашените икономически дейности", пишат оттам.

Кои са въпросните сектори?

От Асоциацията на индустриалния капитал в България определят 15 сектора, на които повишението на минималната заплата до 560 лева от следващата година ще се отрази най-тежко. Те включват над 330 000 заети.

Това са: пчеларство, добив на глина и каолин, производство на хляб, сладкарски, тестени изделия и други хранителни продукти, производство на облекло, обработване на кожи, производство на обувки и други изделия от кожи, производство на дървен материал, на мебели. Замразяването, настояват от АИКБ, трябва да включва и хотелиерската и ресторантьорска дейност, както и туроператорите, товарния транспорт, дейностите по охрана и разследване, медико-социалните грижи, ремонт на компютри и домакински стоки, хуманното здравеопазване (медицински сестри, акушерки и рехабилитатори), както и дейностите на религиозните организации, което включва само Българската православна църква.

Данните, цитирани в документа, показват, че след повишаването на минималната работна заплата през следващата година в тези 15 сектора, тя ще бъде твърде близко до средния осигурителен доход.

Въздействие на "скока" на минималната работна заплата върху икономически дейности, където средният осигурителен доход е близо до стойността на минималната работна заплата, без и с отчитане на допълнителното заплащане за прослужено време и придобита квалификация (1,109хМРЗ).

Критика към определянето на МРЗ

От АИКБ изразяват остра критика към кабинета заради практиката минималната работна заплата да се предопределя със средносрочната бюджетна прогноза.

"Веднъж заложен в средносрочната бюджетна прогноза, размерът на минималната месечна работна заплата за страната става непроменяем, а последващата процедура по "консултиране" на определянето му става откровено формална и дори бутафорна. Продължава да се възпроизвежда порочната практика, "консултациите" да се провеждат единствено, за да е спазена формалната процедура. Заседанията на съответните комисии към НСТС и на самия НСТС, продължават да имат изцяло "ритуален" характер и продължават да са изпразнени от съдържание. Те нямат никакво значение за крайния резултат обсъждане на този ключов макроикономически параметър", казват от организацията, настоявайки за нов метод за договаряне.

Висока ли е минималната заплата?

Като дял от средната заплата, да. Това е проблем, тъй като действа демотивиращо на работниците с по-висока квалификация и по чисто психологически причини потиска повишаването на производителността на труда.

Съотношението между стойността на минималните месечни заплати за 2000 г. и 2018 г. за България е 7,6112. Увеличението на минималната месечна работна заплата през 2017 г., в сравнение с 2000 г. е 661,12%. България и Румъния имат стремителен, експлозивен ръст на минималната работна заплата - процента на увеличението за Румъния е 1562,69% и 661,12% за България. Националната икономика с третия "резултат" в тази класация е Естония с 458,78% - с повече от 200 (двеста) процента по-нисък ръст на минималните работни заплати спрямо България, посочват още от бизнеса.

Числата изглеждат още по-драстично, ако се направи сравнение спрямо подготвяната минимална месечна работна заплата за 1 януари 2019 г. - 560 лева. Сега вече процентът на увеличението за България ще бъде 735,73 %.

Публикуваните в документа данни сочат ясно, че минималната работна заплата с отчитане на средния размер на допълнителното заплащане за страната достига до дял, надхвърлящ 83% от стойността на средната месечна работна заплата. Минималната месечна работна заплата пък достига до дял надхвърлящ 75% от средната месечна работна заплата.

В контекста на ЕС, България продължава да е страната с най-високо съотношение на минималната работна заплата към средната работна заплата, като това съотношение е много над средния размер за Общността, пишат от АИКБ.

"Когато пък правим анализ по икономически дейности, прави впечатление, че само бюджетни, финансови, монополни и олигополни сектори са под средното съотношение за ЕС. Има само едно изключение - ИКТ. Във всички сектори, които оперират на свободните конкурентни пазари, съотношението е много по-неблагоприятно от средното за ЕС", посочват оттам. /money.bg