Нов закон, пуснат за обществено обсъждане от Министерството на икономиката, ще позволи на държавата да сключва дългосрочни договори с частни инвеститори за изграждане на инфраструктура, включително разширението на автомагистрала „Тракия", когато това гарантира по-добра ефективност и обществена полза. Договорите ще са със срок между 10 и 35 години.

Публично-частното партньорство беше очертано като приоритет както от премиера Румен Радев, така и от икономическия министър Александър Пулев, с цел по-бързата реализация на мащабни инфраструктурни обекти. Сред конкретно посочените в правителствената програма проекти са новите магистрали „Черно море" и „Рила", скоростният път с тунел под Петрохан, разширяването на АМ „Тракия" и коридорът Велико Търново - Маказа.

Според мотивите към законопроекта България изостава сериозно спрямо други европейски страни в използването на подобни партньорства. По данни на Европейския експертен център за публично-частни партньорства към Европейската инвестиционна банка, между 2019 и 2023 г. у нас са реализирани само два такива проекта на обща стойност 880 млн. евро, докато в Гърция за същия период те достигат 2,31 млрд. евро. Целта на новия закон е броят на проектите у нас да нарасне до поне пет до 2030 г.

При тази форма на партньорство частният инвеститор поема оперативния риск и може да осигури изцяло или частично финансирането, докато проектите могат да се издържат чрез такси от потребителите, международно финансиране, или плащания от държавата, обвързани с постигнати договорени показатели - при неизпълнение плащанията се намаляват или спират.

Кои проекти да бъдат реализирани по този модел, ще решава специален съвет към Министерския съвет, а преди това всеки проект трябва да мине през одобрение от звено в Министерството на икономиката, което ще проверява разпределението на риска, собствеността и въпросите на националната сигурност. Финансовият министър пък ще следи за спазването на фискалните правила. Проект ще се одобрява само ако съвместната му реализация е доказано по-изгодна, отколкото само с публично финансиране.

Частният партньор ще се избира чрез конкурентна процедура с равни условия за български и чуждестранни компании, а всички проекти ще се вписват в нарочно създаден публичен регистър.

Законът предвижда и възможност държавата и частният инвеститор да учредят съвместно търговско дружество (институционално партньорство), в което публичната страна ще разполага с блокираща квота при ключови решения, независимо от дела си в капитала. За отделни проекти може да се създава и самостоятелно проектно дружество.

При неизпълнение на договора публичният партньор може да го прекрати предсрочно без предизвестие, като частният партньор е задължен да поддържа услугата до поемането ѝ от нов оператор за срок не по-дълъг от 6 месеца. Промяна в срока на договора е възможна, но с не повече от една трета от първоначално уговорения период, а замяна на частния партньор с друг не се допуска.

За нарушения на закона са предвидени глоби между 2500 и 5000 евро, а ако страна по договора е министър - между 5000 и 10 000 евро. Отделна санкция от 1000 до 3000 евро е предвидена, ако публичният партньор не публикува процедурата за избор на частен инвеститор на официалния си сайт.