Атанас Пъчков успешно развива семейния бизнес, свързан с мебелната индустрия. Общински съветник е в Община Средец, където работи за устойчивото развитие на региона, с особен фокус върху родното си село Дебелт. Ангажира се с ключови теми, като подобряване на инфраструктурата, развитие на водния цикъл и поддържане на чиста и подредена среда.

Кои моменти от работата Ви като общински съветник Ви убедиха, че можете да бъдете полезен и на по-високо ниво?

Работата ми като общински съветник ми показа много ясно едно – че голяма част от проблемите на хората по места не са само местни, а са резултат от забавени или неработещи решения на национално ниво.

Когато ежедневно се сблъскваш с теми като инфраструктура, водоснабдяване, благоустройство, административни пречки и липса на достатъчно инвестиции в малките населени места, започваш да виждаш къде точно системата се къса. И разбираш, че ако искаш реална промяна, трябва да има хора в парламента, които не говорят на теория, а идват с опит от терен.
Точно това ме убеди, че мога да бъда полезен и на по-високо ниво, защото познавам проблемите от разговори с хората, от конкретни казуси и от опита да търсим решения всеки ден.

Кои са най-належащите проблеми на община Средец и региона, които бихте поставил на дневен ред в парламента?

Най-належащите проблеми са няколко и те са напълно реални за хората в нашия регион. На първо място е инфраструктурата - пътища, улична мрежа, достъпност между населените места.
На второ място е водният сектор, който включва подмяна на остаряла мрежа и ускоряване на проекти, които с години се отлагат. Третият голям въпрос е демографският натиск – обезлюдяване, липса на достатъчно възможности за младите хора и усещането, че малките общини остават на заден план.

Към това бих добавил и нуждата от подкрепа за местния бизнес, индустриалните зони, земеделието и инвестициите, защото без икономика няма как да има и хора, които да останат тук.

Ако вляза в парламента, ще поставя на дневен ред точно тези теми –с конкретни решения и постоянен натиск за региона.

Как поддържате връзка с хората на място и какво Ви казват те, че очакват от един народен представител?

За мен връзката с хората не е кампания, тя е ежедневие. Аз живея тук, работя тук, семейството ми е тук, бизнесът ми е тук. Срещам хората не само на официални срещи, но и в нормалния живот – по селата, в града, в предприятията, по улицата. Това е най-ценната обратна връзка.

И това, което хората ми казват, е много ясно: те не очакват чудеса, а очакват честност, присъствие и работа. Очакват народният представител да не се появява само преди избори, а да бъде достъпен, да отстоява каузите им и да не забравя откъде е тръгнал. Хората искат някой, който да ги чува и който, когато поеме ангажимент, да носи отговорност за него.

Вие работите активно по теми като инфраструктура, воден цикъл и благоустройство. Какви национални политики, според Вас, липсват, за да се ускорят тези процеси в малките общини?

Най-големият проблем е, че в България често има програми и намерения, но няма достатъчно скорост, координация и предвидимост. На малките общини им липсват три неща: по-лесен достъп до финансиране и по-малко административни спирачки; ясни многогодишни програми, за да може общините да планират, а не да работят на парче и по-добра координация между държава, ВиК дружества, министерства и местна власт.

В момента често един проект се бави не защото няма нужда от него, а защото се губи време между институциите. Това трябва да се промени.

Националната политика трябва да гледа на малките общини не като на “остатъчна територия”, а като на места с потенциал за развитие, производство, семейства и нормален живот.

Кои са ключовите приоритети, които бихте защитавал в парламента?

Моите приоритети са ясни и са свързани с реалния живот на хората: пътища и достъп до населените места; ускоряване на ВиК и водния цикъл там, където проблемите са хронични; подкрепа за бизнеса и работните места - особено извън големите градове; политики за младите семейства, така че да имат причина да останат и да отглеждат децата си тук; по-справедливо отношение към малките общини – не само преди избори, а като държавен приоритет.

Аз вярвам, че добрата политика започва от елементарното – път, вода, работа, сигурност и перспектива. Ако тези неща са налице, хората сами ще развиват общността си.

Дарявате заплатата си като общински съветник - какви конкретни проекти сте подкрепил и какво искате да постигнете чрез този жест?

За мен това никога не е било PR ход, а лична позиция. Реших да дарявам възнаграждението си като общински съветник, защото вярвам, че когато човек заема обществена роля, трябва да показва с действия защо е там. За мен доверието на хората не е привилегия, а отговорност.

Средствата съм насочвал към конкретни местни каузи и инициативи – там, където има реална нужда и където дори малка помощ може да има смисъл. Подкрепял съм закупуване на контейнери, съдействал съм за инициативи, свързани с подобряване на средата и инфраструктурата, включително и по теми като асфалтиране на пътни участъци, за поставянето на информационна табела за манастира в с. Буково – единственият действащ манастир в областта, както и каузи, свързани с деца и семейства, включително местния Детски център за деца с увреждания.

Не го правя, за да се говори за мен, а защото вярвам, че когато си част от обществен живот, трябва да бъдеш полезен не само с думи, а и с лична ангажираност.

Най-важното за мен не е самият жест, а посланието зад него – че политиката не трябва да започва от личната изгода, а от отговорността. Искам чрез този пример да покажа, че общественият ангажимент не е титла, а служба.

Какво бихте казал на млад човек, който иска да бъде обществено активен, но не вярва, че може да промени нещо?

Бих му казал едно много просто нещо – промяната почти никога не започва “отгоре”. Тя започва от хората, които не се отказват. Разбирам защо много млади хора са разочаровани. Има основания. Но ако всички стойностни, работещи и мислещи хора се отдръпнат, тогава мястото остава за тези, които нямат истинска кауза.

Обществената активност не започва задължително с политика. Тя започва с това да не си безразличен – към квартала, селото, училището, общината, хората около теб. На младите хора бих казал: не чакайте някой друг да оправи мястото, в което живеете. Ако ви пука – включете се!

Какво, според Вас, би мотивирало повече млади семейства да останат и да се включат в развитието на общините си?

Младите семейства няма да останат само заради красиви думи. Те ще останат, ако виждат нормални условия за живот. Това означава работа, добра среда за децата, детски градини и училища, инфраструктура, сигурност, перспектива. Когато едно младо семейство усеща, че може да планира живота си спокойно, тогава то остава. И започва да инвестира енергия, време и идеи в мястото, където живее. Затова за мен най-важната политика към младите семейства е създаване на реална среда за живот.

Каква е ролята на бизнеса в подкрепа на общността и как Вие лично я виждате през своя опит?

Бизнесът не трябва да бъде разглеждан само като икономика. Той е и отговорност към средата, в която работи. Когато един бизнес се развива в даден регион, той не просто създава работни места. Той задържа хора, дава сигурност на семейства, създава перспектива и може да бъде двигател за развитие. Като човек от бизнеса аз много добре знам колко е важно държавата и местната власт да не пречат, а да помагат на предприемчивите хора. Но също така вярвам, че и бизнесът има своя дълг – да бъде част от общността, а не само ползвател на средата. Моят личен опит ме е научил, че когато има баланс между труд, отговорност и отношение към хората, тогава се създава устойчиво развитие.

Кой проблем в малките общини, според Вас, е най-спешен и защо досега не е решен?

Най-спешният проблем е изоставането – и като инфраструктура, и като инвестиции, и като перспектива за хората. Това изоставане не е станало за една година и няма да се реши с едно обещание. Причината да стои толкова дълго е, че твърде често държавата гледа на малките общини реактивно – когато стане криза, а не стратегически – преди да е станало късно. Истината е, че когато едно населено място загуби младите си хора, после връщането е много трудно.

Малките населени места не са “по-малко важна България”. Те са част от гръбнака на страната – там има труд, производство, земя, семейства, история и огромен потенциал.

Държавата трябва да спре да мисли само през призмата на големите градове и да започне да прави политики, които дават шанс и на по-малките общини да растат. За мен това означава повече целево финансиране, по-добра инфраструктура, по-силна подкрепа за местния бизнес и реални стимули за младите хора и семейства да останат. С две думи - трябва да започнем да гледаме на малките населени места не като на проблем, а като на възможност.

Какво е Вашето лично обещание към хората?

Аз няма да се променя спрямо хората, ако получа повече отговорност. Ще остана достъпен, ще говоря честно, ще казвам и това, което хората искат да чуят, и това, което не им е приятно, но е истина. Не мога да обещая, че всичко ще стане бързо. Не бих подвел хората с такива думи. Но мога да обещая, че ще работя почтено, че няма да забравя откъде съм тръгнал и че няма да използвам доверието им като стъпало, а като отговорност.