Гражданите на Турция и Албания изразяват най-голяма готовност да защитават родината си сред страните от НАТО. Това покзва проучване на Foreign Policy Research Institute, който задава въпроса: "Бихте ли се сражавали за страната си?".

Изданието отбелязва, че през последните няколко години, след започването на войната в Украйна, готовността за влизане в бой е основна тема в страните от НАТО. Украинците оказаха силна съпротива срещу нахлуващите сили, а ако украинското общество просто беше приело нападението на Русия, войната можеше да приключи по-рано, като Украйна загуби.

За да установи готовността за бой в останалите членки на НАТО Foreign Policy Research Institute, съвместно с Рижския университет "Страдинш" и в сътрудничество с Центъра за геополитически изследвания Рига, провежда проучване през септември и октомври 2025 г. В него участват 31 000 респонденти от всяка държава, членка на НАТО.

Според проучването петте държави с най-висок дял граждани, готови да се бият за страната си, са Турция (88%), Албания (69%), Швеция (66%), Финландия (64%) и Черна гора (63%). Челната десетка допълват Гърция (също 63%), Норвегия (61%), Литва (52%), Полша и Словения (и двете по 49%).

Силната готовност за бой в Турция и скандинавските държави, особено Швеция и Финландия, не е изненадваща

Предишни проучвания потвърждават подобна готовност. Турският случай се обяснява с нестабилния геополитически контекст, а скандинавският – с желанието да запазят начина си на живот, съчетан със заплахите от Русия.

Интересното е, че войнствеността на Русия не е повлияла на волята за равностойна борба сред най-близките и исторически най-засегнати съседи – балтийските държави. Докато Литва, с 52%, се нарежда сред първите 10 в НАТО, Естония и Латвия се класират по-ниско, съответно с 45% и 37%. И в двата случая мненията сред рускоезичните им граждани традиционно са понижавали средната национална готовност за бой.

Единствените два северноамерикански съюзника в НАТО са класирани малко под средната точка. В Канада 39% от анкетираните са заявили, че са готови да се бият за страната си, а подобен дял в Съединените щати (37%) са заявили същото.

Страните с най-нисък дял на граждани, готови да се бият за страната си в НАТО, са Италия, Словакия (и двете по 25%), Германия (27%), Нидерландия (30%), Унгария и Чехия (и двете по 33%). Това не е изненадващо - тези страни не са изправени пред непосредствена военна заплаха. Също така, предишни проучвания са установили, че готовността за бой традиционно е по-ниска в Германия и Италия, което се дължи най-вече на опита им от Втората световна война и стигмата, която съпътства тези войни.

България не е спомената в изводите на изследването, но според проучване на "Галъп", проведено в същия период от време, у нас готовността за бой е около 35%

Проучвания като тази не гарантират, че хората в криза биха действали така, както са заявили, че биха действали в едно обикновено обществено проучване. В реалния живот фактори като скоростта и мащаба на конфликта, ефективността на военната самозащита, подкрепата на съюзническите държави и личните и семейни обстоятелства могат да повлияят на преценките и (не)желанието да се бият за собствената страна, отбелязват от Foreign Policy Research Institute,

Възприятията за заплахата и готовността на населението да подкрепи своите страни и въоръжени сили варират значително, пишат анализаторите, добавяйки, че резултатите от това проучване трябва да напомнят на НАТО и неговите държави членки, че възприятията за заплахата и готовността на населението да подкрепи своите страни и въоръжени сили се различават значително.

Някои съюзници трябва да се поучат от другите, отбелязват те.