Управляващите в Австрия обсъждат възможността за директна държавна намеса в ценообразуването на храните, за да се справят с продължаващата инфлация и общественото недоволство. Темата влезе в дневния ред, след като финансовият министър Маркус Брунер повдигна идеята за въвеждане на мерки за контрол, съобщи кореспондентът на NOVA Мия Сантова.

„През последните месеци Австрия се намира в икономически и социален вихър. Нарастват цените, поскъпват енергийните разходи, а умората от продължителната инфлация е осезаема“, коментира Сантова. Инфлацията в страната се движи между 3% и 3,5%, което е значително над средното за еврозоната. Сравнителни анализи показват, че цените на някои базови хранителни продукти в Австрия са с над 20% по-високи от тези в съседна Германия.

Сред предложените от финансовия министър мерки са:
Целева намеса за контрол върху цените на основни хранителни продукти.
Създаване на база данни (платформа) с цени, която да позволи на потребителите лесно да сравняват офертите на различните търговски вериги.
Сформиране на антиинфлационна комисия.
Възможност за въвеждане на тавани върху цените на някои хранителни стоки.

Като положителен пример се посочва Испания, където подобен модел вече функционира.

Проблемът се задълбочава и от така наречената „шринкфлация“ – феномен, при който цената на даден продукт остава същата, но грамажът му е намален. Това представлява скрита форма на поскъпване, която допълнително натоварва семейния бюджет.

Дебатът в Австрия е сложен. От една страна има силен обществен натиск за решителни действия. От друга, съществуват притеснения, че подобни мерки могат да нарушат пазарния баланс. Като негативен пример често се дава Унгария, където опитът за въвеждане на таван на цените доведе до дефицит на определени стоки по рафтовете и рекордна инфлация.

Политическата обстановка също допринася за липсата на бързо решение. Управляващата тройна коалиция е съставена от партии с различни идеологии, което затруднява постигането на консенсус по толкова важен икономически въпрос. Медиите в Австрия остават скептични, а гражданите очакват реални и работещи решения, които да облекчат финансовата тежест.