Въпреки умерения напредък на България по пътя към икономическо сближаване със страните от Европейския съюз, цените на ключови хранителни стоки остават изненадващо високи. Това показва анализ на Института за пазарна икономика, базиран на индекса на ценовите равнища на Евростат. Храните в страната са значително по-недостъпни спрямо средноевропейското ниво, особено млякото, яйцата и растителните масла, това коментира Адриан Николов, Институт за пазарна икономика, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.

Гостът коментира, че докато брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас е около 66% от средноевропейския, цените на храните се доближават до 85-90%, което е показател за сериозен пазарен дисбаланс. Той подчерта, че при някои стоки цените дори надвишават европейските с 25-30%, което според него поставя под въпрос ефективността на конкуренцията в тези сегменти.

Относно ефекта от приемането на еврото Николов смята, че то едва ли ще доведе до значителна инфлация. Данните от други страни показват, че евентуалното повишение на цените би било в рамките на 0.1-0.3 процентни пункта годишно. По-голямо значение биха имали структурните промени на пазара и навлизането на нови играчи, което би могло да стимулира конкуренцията.

"Ако еврото успее да повлияе положително на конкурентната среда в страната и доведе допълнително отваряне на нашия пазар към внос, особено в тези продукти, в които има ниша с крайно високи цени и има поле за допълнителна конкуренция, то тогава евентуално бихме могли да търсим някакъв положителен ефект. Въпросът е дали факторите, които ограничават средата тук, не са други."

Полша е сочена като пример за успешно сближаване с европейските икономически стандарти благодарение на бърз растеж и активен пазар на труда. В същото време в България основен риск за стабилността остават високите държавни разходи. Гостът предупреди, че трайното поддържане на бюджетен дефицит и увеличаването на осигурителната тежест биха могли да натиснат потреблението надолу и да подкопаят дългосрочното благосъстояние.

„Ако дори запазим тези темпове на доста забавена икономическа динамика в големите европейски държави, който до голяма степен предопределя средноевропейските нива, на България ще ѝ трябват ръст на БВП от 4% до 5% в следващите около 20 на години, дори за да мислим за доближаване на средноевропейските равнища. Да не говорим, че ако някои от големите европейски икономики като Германия успеят да се отлепят от дъното, то това става все по-непостижимо за България.“