По време на коледния сезон посланията за „чудодейни“ диети и детокс планове постепенно се промъкват в разговорите, социалните мрежи и рекламите. За много хора този период носи не само празнични емоции, но и чувство за вина, стремеж към контрол и напрегнати отношения с храната – още преди да са седнали на празничната трапеза. Все повече специалисти обаче поставят под въпрос този подход и предлагат по-реалистична и здравословна алтернатива: да спрем да възприемаме храната като наказание или изпитание на волята и да започнем да я виждаме като част от грижата за себе си, съобщи „Евронюз“.

Коледа не е проблемът – проблемът е диетичната култура

Нутриционистът и предприемач Олга Алехандре, автор на книгата „Красотата да бъдеш себе си“ и основател на платформата Obylagom, смята, че проблемът не е в това какво ядем в рамките на няколко конкретни дни – нещо незначително на фона на храненето през цялата година, – а в постоянния натиск да контролираме тялото и храната си непрекъснато.

Алехандре, която е специализирана в хранителните разстройства и връзката ни с храната, обобщава философията си с ясна позиция: „Ние не вярваме в диети или ограничения“, а в „дългосрочно“ хранене, което включва и фактори като почивка, самочувствие и отношение към спорта. По думите ѝ празничният сезон често задейства добре познат цикъл: калорийни ограничения преди Коледа, пълна позволеност по време на празниците и след това вина или самонаказание. Модел, който вместо да подобрява здравето, влошава отношенията с храната и засилва тревожността.

„Ограничението винаги създава положително усещане – фалшиво чувство за контрол“, предупреждава тя, като подчертава, че този контрол се разпада най-лесно именно когато настъпят големите празнични дни.

Как да се погрижим за себе си на Коледа без диети и вина

Алехандре подчертава, че подобряването на връзката с храната не означава да ядем по-малко или да изключваме определени продукти, а да се научим да слушаме тялото си, да уважаваме глада и ситостта и да намалим „менталния шум“ около храненето.

Един от основните стълбове на този подход е да спрем да етикетираме храните като „добри“ и „лоши“ – противопоставяне, което по това време на годината се засилва особено. Нуга, сладки изкушения или семейни вечери не бива автоматично да се превръщат в източник на вина.

„Не всичко е черно или бяло“, казва тя, допълвайки, че има по-хранителни и по-малко хранителни храни, но винаги в определен контекст.

Без предварителни ограничения, за да не „изпуснем контрола“

Тя предупреждава и за често срещана грешка – пропускането на хранения преди коледна вечеря, за да „пристигнем гладни“. По нейния опит това води до обратния ефект: повече тревожност и по-малко удоволствие. „Когато се ограничаваме, после излизаме извън контрол“, обобщава Алехандре. Тя обръща внимание на практично понятие – ситостта като защита: „Ситостта е като защитна стена“. Когато седнем на масата с натрупан глад, сме по-склонни да ядем бързо, с чувство за вина и без да осъзнаваме какво наистина ни се иска.

Нормализирайте храните и избягвайте празничните „детокс“ режими

Друга стратегия, според нея, е съзнателно и планирано да се нормализират някои от сладките или храните, които предизвикват най-силни желания по това време на годината, вместо да бъдат забранявани до самия празничен ден. Целта не е „да се яде заради самото ядене“, а да се „свали емоционалната тежест“ от тези храни, за да могат да се консумират с удоволствие, без вина и без усещане за загуба на контрол.

След празниците Алехандре съветва да се избягват гладуването, популярните „детокс“ програми и екстремните диети. Целта е връщане към спокойствието: редовни хранения, почивка, известна организация и реалистични рутини, които могат да се поддържат дългосрочно. „Колкото по-нормално го направиш, толкова по-лесно ще намериш баланс“, казва тя.

И напомня за смисъла на сезона: „Коледа е време за свързване и удоволствие“. Превръщането ѝ в постоянно броене на калории, предупреждава тя, често се отразява негативно на психичното здраве.

В допълнение нутриционистът подчертава значението на търсенето на професионална помощ, когато е необходимо. „Ако връзката с храната е силно нарушена, колкото и да се опитвате да се наслаждавате без вина, ще бъде трудно, ако не сте работили върху това предварително“, казва тя и допълва, че в такива случаи професионалната подкрепа „ще бъде ключова“.