„Не съм мигнал снощи от вълнение”, каза големият певец Мустафа Чаушев, който днес на тържествената сесия за Никулден бе удостоен със званието „Почетен гражданин” от Общинския съвет. Чаушев изпя една строфа от песента „Вечно нямаш време ти за мен” и призна, че Тончо Русев е променил живота му.

„В републиканския бюджет от мен влязоха много пари навремето. Ние изпълнителите за съжаление не можахме да се възползваме от това. От мармалада взе държавата. Но такива бяха времената”, спомни си за комунизма Чаушев.

Той благодари на жена си, че е изгледала чудесно дете – Ажда Чаушева.

Почетен гражданин стана и Петър Дойчев - доайен в туризма, който е на 93 години и в момента е на легло. Арх. Константин Коцев, създал най-дългия блок в Бургас, също бе отличен със званието.

Дисидентът Стойчо Кьосев, който е сред учредителите на БСУ и СДС в Бургас, също получи признание. Той има изключителен принос за демокрацията и академичната общност. Отличието от негово име прие синът му Димо Кьосев.

Медалите на Община Бургас за достойна служба се присъждат на д-р Ана Караиванова и медицинска сестра Радостина Димитрова.

Днес ОбС по предложение на кмета Димитър Николов награди най-смелите млади мъже, които се хвърлиха в морето, за да спасят живота на млада жена. С почетна значка бяха отличени Бисер Русимов, Иво Иванов и Стефан Петров. През май те заедно спасиха млада жена от удавяне до Моста.

Ето и историята на наградените почетни граждани:

Стойчо Кьосев

Докторът по философия Стойчо Кьосев е трето поколение бургазлия. Роден е на 17 ноември 1954 година в центъра на Бургас на улица „Славянска” , а родната му къща е паметник на културата. Завършва Английската езикова гимназия в Бургас и специалност „Философия” и „Социология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” . Защитава докторат по антична философия в Софийския университет . Баща е на три деца, които отглежда сам поради внезапната смърт на съпругата му след раждане. По време на комунистическия режим е учител по философия в различни средни училища в града, както и главен асистент по философия в полувисшия институт по машиностроене и електротехника /днес Технически факултет в БСУ/ . Учредява общоградски философски клуб „Сократ”, за което е международно признат за дисидент с принос в борбата му за демокрация и отстояване на гражданските права за развитието на образованието и свободата по време на тоталитарния режим в града . За правозащитната си дейност многократно е арестуван от властите. След 1989 г е учредител и безспорен лидер на първото демократично движение в Бургас „Клуб за демократични промени „19 ноември”. Учредител е на СДС в Бургас и е сред неговите първи председатели в града. Активен участник е в дейността на Българското сдружение за честни избори и граждански права. Приносът му за града е във формиране и решително отстояване на идеята за създаване на Бургаския свободен университет. Безспорен лидер е в борбата за учредяването на Университета чрез многобройни граждански инициативи – протести, митинги, 30 дневна гладна стачка, гражданско неподчинение за отвоюване на сграда за университета и пр. Учредител е на Бургаския свободен университет и първи директор на Университетското издателство. Има решителен принос за предоставяне на сградата на бившата междуокръжна партийна школа в Бургас за нуждите на здравеопазването в града. Създател е на първата частна социологическа агенция в града. Автор е на много публицистични и научни статии в престижни наши и международни издания.

Мустафа Чаушев

Той е един от най-популярните и обичани певци, любимец на поколения българи. Изнесъл е хиляди концерти в България, страните от бившия Съветски съюз, Европа, куба, Алжир, Мароко и др. Записал е повече от 500 песни, които се превръщат в безспорни музикални хитове. Работил е с едни от най-големите български композитори – Тончо Русев, Александър Йосифов, Зорница Попова, Морис Аладжем, Найден Андреев. Стихове за неговите песни са писали поети като Дамян Дамянов, Павел Матев, Евтим Евтимов, Надежда Захариева, Петър Караангов. Има издадени десетки грамофонни плочи, аудио касети и дискове. Говори се, че почти във всяка българска къща има албум на Мустафа Чаушев. Албумите „Злато мое“ (на този албум е написан като Демир Чаушев) (1986 г.), „Обич моя“ (1988 г.) и „Мъко моя“ (1990 г.) са съответно златна, платинена и диамантена плочи. „Мъко моя“ е първата диамантена плоча в България и тези албуми достигат невиждани тиражи в страната и чужбина. Мустафа Чаушев е роден на 10 април 1943 г. През 1968 г. завършва първия випуск на Естрадния отдел на Държавната консерватория в класа на Ирина Чмихова. Истинският му пробив идва, когато записва песента „Жената на моя приятел“ на френския изпълнител Адамо. Дебютира на голямата сцена през 1969 г. и става популярен с изпълнения на шлагери, много от които композирани от големия Тончо Русев Солист е на оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев, с които работи повече от две години. С преводната песен „Нямаш време ти за мен“ по текст на Надежда Захариева става „Новият глас на Радио София“ през 1969 г. През 1970 г. осъществява две концертни турнета в Русия – съвместно с Лили Иванова, а през следващите години многократно гостува там със самостоятелни шоу програми.

Петър Дойчев

Петър Минчев Дойчев е роден в Бургас на 19.09.1924 г. След Немското училище в града той завършва Стопанската академия във Варна. Трудовата му биография в сферата на туризма започва през далечната 1948 година, като преминава последователно през всички стъпала в професията, като заема различни оперативни и управленски позиции, израствайки от администратор и екскурзовод, до началник на отдел „Средства за подслон и хранене“ към Комитета по туризъм, сега Министерство на туризма. Петър Дойчев има изключителен принос в изграждането, развитието и управлението на големите туристически комплекси по българското Черноморие, както и за обучението и подготовката на кадри за туризма в България. Той е сред инициаторите за построяването на хотелите „Приморец“ и „България“ в град Бургас и за утвърждаването и развитието на града ни и южното Черноморие като туристическа дестинация.

Като изтъкнат специалист, Петър Дойчев е канен като гост-лектор в престижни европейски училища по туризъм в Швейцария и Италия, автор е на книги и учебни помагала за обучение на кадрите в туризма. Той е подкрепил идеята в Бургас да се създаде образователна институция на европейско ниво за обучение на кадри за туристическата индустрия. Идеята се реализира със създаването на Институт по международен туризъм през 1967 г. и Център за усъвършенстване на ръководни кадри в туризма през 1977 година. През жизнения и творческия път Петър Дойчев е удостояван с редица отличия за заслуги за неуморната си и съзидателна работа за развитието на туризма в България.

Константин Коцев

Константин Коцев е роден на 24 май 1946 г. в гр. Бургас. През 1964 г. завършва Първа гимназия „Г. С. Раковски“ и същата година е приет в архитектурния факултет на Висшия инженерно-строителен институт – гр. София.

През 1969 г. арх. Коцев започва работа в Проектантска организация – Бургас, като в периода 1971 – 1972 г. е част от екипа, разработващ окончателния Застроителен и регулационен план на ж.к. „Изгрев“, а през 1972 г. участва в колектива за изготвяне на план за нов жилищен квартал в Бургас – ж. к. „Меден рудник“. Заедно с градоустройствените разработки арх. Коцев е автор на голям брой жилищни сгради, сред които най-дългия в България жилищен блок №55 в ж.к. „П. Р. Славейков“ и жилищен блок №53 в ж.к. „Изгрев“, в който за първи път е приложена схемата „Dopelsekcion”.

От 1980 г. арх. Коцев е назначен за главен архитект в ОНС – Бургас, а през 1988 г. с негово участие се разработва предварителния Застроителен и регулационен план на курортен комплекс „Слънчев бряг“. От 1987 г. след закриване на Окръжните съвети, арх. Коцев работи в Областна администрация – Бургас, като е заемал длъжностите: главен архитект, зам.-областен управител, началник отдел, главен секретар, в периода 2007 – 2010 г. е директор на дирекция „Техническо съдействие, координация и управление на регионални планове и програми“ при МСА. Автор е и на православния християнски параклис „Свети Мина“, който дарява на военното поделение в Атия.

Никола Станчев

Никола Станчев е роден през 1943 г. в гр. Добрич. Той завършва Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“ и Национална художествена академия „Николай Павлович“ в София. Целият му съзнателен и творчески живот преминава в Бургас. Никола Станчев е допринесъл за обогатяването на градския пейзаж на Бургас, като творец, главен художник на Община Бургас и организатор на Международния симпозиум по скулптура в камък на открито за периода от 1976 до 1979 година. Автор е на много монументални творби в града като: входен знак на Бургас, пластична композиция „Представлението започва“ пред Държавна опера, пластика „Куфар на спомените“ на площад „Царица Йоана“, паметник на поета Христо Фотев в Морската градина, пластика „Прибой“ в градинката до Часовника, водно огледало с пластика „Водна лилия“, скулптурна група „Момчето, което говори с птици“ и пластика „Рибарска мрежа“ на бул. „Алеко Богориди“. В своя творчески път скулпторът има реализирани над 15 национални и международни изложби. Носител е на награди от Международен конкурс за паркова скулптура (Вайнсенфелс, Германия, 1999 г.), Национална награда за скулптура „Приятели на морето“ (2012 г.), Национална изложба „Алианц“ (2014, 2016 г.), Национална награда на Съюза на архитектите (2016 г.) и други.