Има продукти от рода на трюфел и хайвер, например, за които всички знаем, че не са евтини. Открихме куп техни конкуренти, за които ценители дават луди пари, но и затова си има причини.

Ето някои от тези така скъпи и редки видове:

Мляко от Наказава

Един литър мляко от крави, отглеждани в японското село Наказава, струва около 50 евро. Те се доят веднъж в седмицата, но само привечер, когато са в пълен покой и отделят повече мелатонин. Най-вече заради високото съдържание на хормона, който действа успокоително, цената на този продукт е такава.

Стриди Coffin Bay

Това са най-скъпите представители на този вид ракообразни и има защо. Отглеждат се само в австралийската ферма Coffin Bay и зреят в продължение на седем години, преди да стигнат до масата. Чакането си струва, защото са с гигантски размери, често тежат над килограм и вкусът им е уникален. Имат твърдо и сочно месо. Излизат към 60 евро.

Вагю

Няма друго такова говеждо месо! С толкова богат вкус и изключително гладка текстура. Вагю на японски означава крава и се отнася за няколко породи говеда. Месото от тези, които се отглеждат в Кобе обаче, излиза най-солено, но пък и е най-вкусно и крехко. Килограмът е над 150 евро, а поръчаме ли си го в ресторант, цената на един стек скача в пъти.

В зависимост от това къде се отглеждат кравите се използват и различни техники. Говори се, че ги масажират, а от време на време им дават по малко саке или бира. Сигурно и те не са от най-евтините.

Матча

За този зелен чай от Япония вече сме чували, но нямахме и представа, че един килограм от него стига до 200 евро. Намира се и къде-къде по-евтино, стига да е на прах, от онзи, който се използва като оцветител в сладкарството. Колкото по-зелена е матчата, толкова по-ароматна е и скъпа, съответно.

Картофи Бонот

Или най-скъпият сорт картофи в света, които се произвеждат само на френския остров Ноармутие в Атлантическия океан. Един килограм излиза към 400 евро.

Събират се с ръце и представляват едва 100 от всичките 10 000 тона реколта на острова.

Растат в песъчлива почва, пропита с вода от океан. Не бива да се белят, за да се запази ароматът им, а вкусът им е лимонов, леко солен и с нотка на орехи.